Автор: Радослав Стоянов
Има една удобна българска традиция. Когато обществото започне да изглежда зле, намираме си виновник, който не изисква особено усилие за разобличаване. Понякога това е политикът, понякога телевизията, а понякога чалгата.
Тя била виновна за пошлостта, за отношението към жените, за култа към парите, за простащината и за липсата на морал. Според някои, ако утре изключим всички ориенталски ритми от колоните, България ще се събуди като Швейцария, само че с по-добра скара.
Само че има един неудобен въпрос: ако чалгата е виновна за моралното състояние на обществото, кой е виновен за хората, които създават това общество?
Когато парите са единствената ценност
Няма нищо неморално в това да слушаш музика за любов, ревност, раздяла, купони и пари. Хората винаги са пели за слабостите си. И класическата музика не е превърнала всеки свой почитател във философ, както рокът не е направил всеки рокаджия бунтовник с кауза.
Проблемът започва тогава, когато определени послания се повтарят до безкрайност: стойността ти зависи от марката на колата, успехът ти се измерва с банковата сметка, жената е трофей, мъжът е портфейл, а любовта е сделка с предварително уговорени условия.
Когато подобни идеи се превърнат в постоянен фон на ежедневието, заслужава си да попитаме какво възпитават.
Не всяка песен с текст за пари е морално падение. Но когато парите се превърнат в единствената мярка за човешка стойност, вече говорим за ценностен проблем.
И той не се побира в един музикален жанр.
Чалгата ли създаде простащината, или просто я направи популярна?
Нека бъдем честни. Чалгата не е измислила алчността. Не е създала изневярата, завистта, корупцията или презрението към по-слабия.
Тези неща съществуват далеч преди първия музикален клип с лъскав автомобил, шампанско и танцьорки.
Но културата има значение. Тя избира какво да показва, какво да повтаря и какво да превръща в символ на успеха.
Изследване, публикувано през 2023 г. в списание Journal of Experimental Psychology: General, анализира четвърт милион песни и открива устойчиви полови предразсъдъци в текстовете през изследвания период. Резултатите подкрепят идеята, че текстовете на песни имат отношение към обществените нагласи към жените.
Това не доказва, че българската чалга причинява определено обществено поведение. Изследването не разглежда конкретно българския жанр. То показва нещо по-общо: песните не са непременно безобидни откъм послания само защото звучат добре.
Музиката може да отразява обществените нагласи, но и да ги затвърждава.
А морални ли са хората, които пеят за морал?
Тук става интересно.
Можем да осъждаме текстове за унижение, материализъм и сексуална обективация. Имаме право да критикуваме изпълнители, продуценти и медии, когато превръщат подобни послания в търговска формула.
Но нека приложим същия стандарт и извън музикалната сцена.
Какво значение има, че човек слуша класика, ако унижава сервитьора? Каква стойност има възрожденската песен, ако същият човек мами клиентите си? Какво говори за морала ни красивият цитат за честността, когато сме готови да излъжем при първа изгода?
Моралът не е плейлист.
Не ставаш добър човек, защото слушаш правилната музика. И не ставаш лош човек само защото харесваш жанр, който някой друг смята за нисък.
Моралът личи в отношението към другите, в честността, в отговорността и в решенията, които вземаш, когато никой не те наблюдава.
Двойният стандарт на културната критика
Често осъждаме чалгата като символ на нисък вкус, докато същевременно аплодираме същите ценности, когато ги представят в по-скъпа опаковка.
Видеоклип с маркови дрехи и демонстрация на богатство е пошлост. Същата демонстрация в реклама на луксозен часовник вече е лайфстайл.
Песен, в която жената е представена като притежание, предизвиква възмущение. Но в ежедневието подобно отношение често минава за мъжественост или престиж.
Не е ли време да спрем да съдим морала по музикалния жанр и да започнем да го съдим по съдържанието и поведението?
Това не означава да приемаме всеки текст за нормален. Означава да прилагаме един и същ критерий към всички.
Кой тогава носи отговорност?
Изпълнителите носят отговорност за посланията, които популяризират. Продуцентите и медиите носят отговорност за съдържанието, което превръщат в хит. Публиката също има роля, защото с интереса си подкрепя едни модели за сметка на други.
Семейството и училището имат задача да изграждат критично мислене, уважение и способност човек да различава забавлението от ценностния модел.
Не можем да прехвърлим цялата вина върху един жанр, една публика или едно поколение. Така си спестяваме по-трудния разговор за личната отговорност.
И така, морална ли е чалгата?
Чалгата не е един-единствен текст, едно послание или една ценностна система. В нея има песни за любов, болка, семейство, раздяла и веселие. Има и текстове, които възхваляват материализма, унижението и отношенията между хората като пазарна сделка.
Критиката към конкретните послания е напълно основателна. Но присъдата над всеки слушател е интелектуален мързел.
Музиката има силата да нормализира идеи. Тя не отменя свободната воля, личния избор и отговорността.
Не е страшно, че обществото слуша чалга. Страшно е, когато започне да живее според най-лошите послания в нея, а после търси виновника единствено в колоните.
Въпросът не е само какво звучи в слушалките ни.
Въпросът е какви хора сме, когато музиката спре.