Автор: Радослав Стоянов
Няма хора. Така обича да обяснява българският бизнес.
Няма хора за 700 евро.
Няма хора за 1000евро .
Няма хора за работа от сутрин до вечер.
Няма хора, които да търпят началникът да им говори като на крепостни.
Но има решение. Внасяме работници от Непал.
И тук вече въпросът става неудобен.
Ами ако проблемът никога не е бил в това, че българите не искат да работят?
Ами ако просто не искат да работят за заплата, с която след наема, сметките и храната остават с пари за две кафета?
Българският бизнес обича да говори за „липса на кадри“, но доста по-рядко говори за цената на труда.
Защото е по-лесно да докараш човек от другия край на света, отколкото да вдигнеш заплатата на човека, който живее на две спирки от фирмата.
Нищо против непалците. Те идват тук за работа и търсят по-добър живот. Уважение към тях.
Но към работодателя имам един прост въпрос:
Ако за същата работа трябваше да плащаш достойна българска заплата, пак ли щеше да твърдиш, че „няма хора“?
И още нещо.
Не е проблемът, че България приема чужди работници.
Проблемът е, когато чуждият работник се превръща в начин да се избегне разговорът за достойното заплащане.
„Няма хора“ вече звучи като удобно оправдание.
Понякога истината е доста по-проста:
Има хора.
Просто няма достатъчно добра заплата.