Сутрин води чужди деца за ръка, учи ги да четат, да смятат, да мислят и най-вече да бъдат хора. Когато детето получи шестица, заслугата е на детето. Когато получи двойка, виновен е учителят. Така е открай време.
Има хора, дето цяла година не са попитали детето си какво е учило, ама знаят до стотинка колко била заплатата на учителя. Не знаят колко часа е подготвял уроци вечер. Не знаят колко пъти е решавал чужди проблеми вместо своите. Не знаят колко пъти е преглъщал обида, за да не пострада едно дете.
Ама за отпуската знаят всичко.
Като стане дума за учители, все се намира някой голям разбирач. Той не е влизал в клас от години, ама знае как се управляват двадесет и пет деца наведнъж. Знае как се преподава. Знае как се възпитава. Знае всичко. Само едно не знае. Защо самият той не е станал учител.
Лесно е отстрани да броиш чуждите почивки. Трудно е да преброиш безсънните вечери, поправените тетрадки, проведените разговори и хилядите дребни битки, които никой не вижда.
Учителят не прави чудеса. Той просто всеки ден сади нещо в детските глави и сърца. После години чака да поникне.
И ако някой още смята, че учителството е лесна работа, нека влезе за един ден в класна стая. Само за един ден.
След това пак да говорим за отпуската.
Автор: Радослав Стоянов
Снимка: Интернет