Биг брадър, участниците и драгия зрител (3)

 

 Дойде и финалът на Биг брадър. Два месеца, в които известни хора споделяха общи чувства, мисли, караха се обичха се, бяха или не бяха себе си. Но акцент на този текст е съвсем друг. И той засяга нас, зрителите, коментаторите. Ако отворим facebook страницата на предаването можем да се удавим буквално в коментари, които обиждат и хулят този или онзи участник. В общи линии разбираме, че според зрителите в тази къща са се събрали предимно психопати, тъпанари, инфантилни или конфликтни личности, псевдо артисти, в общи линии всички са псевдо нещо си, и това меко казано. Валят характеристики и изключително компетентни мнения, вероятно базирани на близостта, която имат коментаторите с участниците. Изказват се интелектуалци, специалисти, вероятно голямата част от тях са и психолози или защитили по няколко професури. Основната цел на коментиращите е да злепоставят, очернят и да се поиграят на известните в България. Истината е, че не малка част от т.нар. ВИП- овете  в нашата страна са с твърде объркана представа  защо и с какво трябва да е важен един човек, за да бъде определен като много важна личност. И всичко това се дължи на факта, че типично по нашенски  разменяме смисъла на думите, понякога дори изобщо не го разбираме, оплитаме значенията им,  и в един момент популярния по някаква причина човек автоматично става ВИП. Но сега за това няма да говорим. Става дума за това защо се превърнахме в такива тотални хейтъри, които имат завидната способност от всичко и всеки да изкарат единствено негативите. И това защото вероятно страната ни е пълна с перфектни хора, които имат божественото право да критикуват всяко нещо и всеки човек, който им попадне в полезрението. Странна работа, нали?  Иначе сме толерантни, разбиращи, модерни и широко скроени. Забравяме, че дори и тези, които с в къщата на големия брат имат своите недостатъци, но и своите положителни черни, своите вълнения, за които понякога оставаме слепи и глухи.  Може би защото така е по-лесно, да срещнеш човек и автоматично да вземеш решение какъв е той, без дори да се замисляш, че човека не е лист хартия, върху който са написани някакви думи, а цяла книга, изпълнения с безброй  герои,  емоции, събития и  преживявания. Разбира се, че няма как да харесваме всички, не е и необходимо, точно заради това сме различни . Това далеч  че не трябва да обръщаме внимание на негативите, напротив, необходимо е да ги забелязваме, защото така все пак се изгражда и някаква  ценностна система, дори е още по-необходимо да работим върху недостатъците, ако имаме нужната сетивност да ги забелязваме и желание да се развиваме.  И въпреки това, знаете, идеални хора няма. И големия брат го показа, участниците го показаха. А драгият зрител коментира като истински специалист в областта на … всъщност, във всякаква област. Единят  е заядлив, избухлив, досаден, но в същото време умее да прощава, да търси близост, да се грижи за другите и в най-неочаквани моменти да покаже, че има голямо сърце. Другата  е със странна визия, малко извън времето, но е усмихната, неконфликтна и добронамерена. Имаме и млади хора, някои от които биват упреквани, когато мълчат и заклеймявани, когато реагират остро. Те са импулсивни, което за едни е плюс за други минус, или пък просто са уравновесени, и тук правим същия анализ . Пък бил излъгал, че имал приятелка, пък бил кротък и невключващ се в конфилкти, после пък бил агресор,  и задължителното „психопат“ и пропуснахме да забележим колко верен приятел е, как вярва в истинските чувства между хората. Изобщо май не знаем какво искаме от хората.  Забравяме и че всеки един от участниците, а и ние самите имаме  своята житейска история, а онова което ни се случва ни прави такива каквито сме. Но себе си винаги можем да оправдаем. Другите никога. Едната била силиконова бомба  и затова задължително е глупава и със самочувствие, но се оказа, че това не е съвсем така. А  имаме ли правото да казваме на някого как да живее и как да се чувства най-добре и то при положение, че на самите нас неговия избор не пречи. Но ще кажем: „Пречи на обществото.“ И сигурно ще е така,  до момента, в който се досетим, че обществото – това сме всички ние. После пък насочваме хейта си към онези, които се обичат и го показват. Ама били с разюздено поведение преди това, пък сега го раздавали смирени. Ами, да, допустимо, първо – хората се променят малко или много и второ, по-същественото - знаем ли ние в действителност какво се крие в душата на всеки човек, какви са мечтите му, истинския му живот, че да си позволяваме да категоризираме? Друг пък бил много пасивен и прекалено усмихнат, което се изтъква като минус. В крайна сметка, нали така се постига баланса между хората, а и какво лошо има в това да се стремиш деня ти да минава под мотото:“Усмихни се! Животът е красив и се струва да се бориш за него!“ Друга от участничките пък нарекохме психопатка, изпратихме я да се лекува, да си пие хапчетата, подиграхме се с визията, което между другото го направиха и наистина популярни хора в България, а това  е  недопустимо и ужасно грозно. Може да е крайна, може да не умее да преценява какво печели и какво губи, докато води собствената си битка, но сякаш ни се изплъзва между коментарите, че този участник е силен и устремен, вярва в идеали, предпочита да говори, за да разреши проблема, макар и понякога трудно да разбира къде всъщност бърка. Защото в крайна сметка всеки бърка. И пропуснахме да забележим, че всъщност този човек е състрадателен, тъгува и се радва като малко дете, и търси обич. И в крайна сметка, не изискваме ли твърде много от хората, вместо да изискваме повече от себе си? Не говорим ли за това, че да си различен е привилегия? Не публикуваме ли непрестанно във Фейсбук статуси от рода на „Бъди такъв, какъвто си.“ ? А да бъдеш истински е прекрасно, да не се страхуваш да се разкриеш пред другите, да изричаш на глас мислите си, да правиш онова, което обичаш, да се стремиш да преодоляваш недостатъците си, доколкото е възможно, и дълбоко в душата си да бъдеш добър човек.  Защото хората сме многопластови и сложни герои дори в собствената си история и във всяка случка или всеки човек може да изкара от нас различни качества, чувства и мисли и точно това ни прави интересни и ценни.

Тъй че, не бъдете перфектни, просто бъдете добри хора.

© 2017 vihrapetrova.com - all Rights Reserved. Powered by Taktix Group Ltd.