Вихра Петрова
Здравейте, повечето от вас ме познават, но да се представя все пак… Казвам се Вихра Петрова Петрова. Средното си образование завърших в СОУ „Св. Климент Охридски” в гр. Пловдив. През 1994 г. кандидатствах и ме приеха в Софийския Университет „Св. Климент Охридски” специалност Културология. През 2000 година се дипломирах с магистърска степен. В началото на май 2000 година започнах работа като репортер в предаването на БНТ „Чай”, 10 месеца по-късно станах част от екипа на предаването „Добро утро” по същата телевизия. Там работих като репортер и водещ на рубриката „Силует”. През 2001г. за кратко бях част от екипа на „Здравей,България” . От септември 2001 година започнах работа в БТВ като редактор на предаването „Искрено и лично”, където работих 2 години и половина. 2004 година станах един от създателите на агенция за запознанства „Аз и Ти”, с която се занимавах до 2008г. От януари 2007 до юли 2008г. водих рубрика за съвместимостта на известни звездни двойки във вестник „Стандарт” – „Аз и Ти”. От септември 2009г. до януари 2012г. бях водеща в предаването „Съпругите” на „Станция Нова” по Нова ТВ. От януари до септември 2012 г. бях водеща на ежедневно ток шоу „Споделено с Вихра” по ТВ7. Известно време работих за единственото списание за коне и конен спорт в България – сп. „Езда”, където правих интервюта с популярни личности на кон. Сега се гмуркам в ново предизвикателство, свързано с моята професия – журналистиката. Моят блог „Говори с Вихра” ще бъде един букет от цветовете на живота. Ще бъда щастлива да го посещавате, да коментирате и да ме подкрепяте. Пожелайте ми успех, аз вече го направих 🙂 !
Ирина Добруджалиева
Много добре си спомням първият случай, който ме накара да започна много по-активно да се занимавам с проблемите в сферата на образованието. Беше преди няколко години с едно детенце, което е с частична загуба на слуха и носи слухови апарати. Беше под тормоз, от страна на своите съученици и тогава ми направи страхотно впечатление как след всички жалби, действията бяха минимални. И точно тогава се заговори за интеграция на деца със СОП в училищата. Тази интеграция продължава и до ден днешен. 
 В последствие, заедно с прекрасни педагози, участвахме в обсъждането на новият,  тогава, Закон за предучилищно и училищно образование. Искахме да направим някои промени, които да се гласуват в Комисията по образование към Народното събрание, но се оказа, че няма политическа воля. След като Закона беше приет се разбра, че са недостатъчни мерките, които са записани в частта с наказанията на агресивни ученици. Така се направи една Работна група към Комисия по образование, от която част бях и аз, и имаща за цел да даде предложения за законови промени срещу агресията върху и между деца! Работихме чудесно, заедно с НПО-то, Държавна агенция закрила на детето, Агенция социално подпомагане, Омбудсмана и др., но Народното събрание беше разпуснато. 
За мен образованието винаги е било важно, защото то създава нашето бъдеще и ние не можем да бъдем нехайни към него, а трябва постоянно да го подобряваме! 
Все още продължавам да се интересувам от интеграция на деца със СОП в училищата, нещо което сме в точка едно,  за разлика от всички останали страни, не само в ЕС! 
Магистър по Международни финанси съм и съм специализирала "Европейски политики и данъци в ЕС"! 
Анна Палазова
Писането е мое хоби, което ме прави щастлива и ми позволява да бягам от реалността. Работата ми е в света на цифрите, но сърцето ми е отдадено на буквите. Имам различни интереси, които трудно се побират в главата ми. A чрез думите мога да дам форма на всичко.
Но извън поетичния изказ, аз съм финансист, който живее до морето, обича да танцува и вярва в приказките. Вдъхновявам се от света около мен. Темите ме намират сами обикновено. Пиша за живия живот, без значение дали хапе или гали. Жанровете ми не спират на едно място. Минавам през поезия, разкази, ежедневие и просто размисли, без претенции, но от сърце. 
Всички тях ги събирам в блога си "От Жената за хората" (https://successoul.wordpress.com/)
Любомира Димитрова
Здравейте, прекрасни хора!
Казвам се Любомира Димитрова. На 23 години. Психолог по професия. Продължавам развитието си в областта на психологията и психотерапията и се занимавам с научна дейност в тази сфера. Повече от 15 години пиша поезия и проза. Писането е мой верен приятел във всеки един етап от живота. Върху белия лист създавам красиви светове с надеждата, че и някой друг може да „заживее“ в тях и да се почувства по-щастлив. Участието в международни и национални конкурси за поезия и проза ми е донесло до момента много повече от 7 национални и 3 международни първи места, а именно срещите с хора, които като мен изливат емоциите си върху листа. Докосването до сродна душа ми действа като ударна доза кислород, която си взимам и запазвам на сигурно в сърцето, откъдето черпя вяра и сила ежедневно.
Алекс Янакиева
Здравейте, читатели. Аз съм Александра Янакиева. Почти дипломиран психолог, амбиверт, филантроп, вегетарианец, приключенец, пътешественик, защитник на природата, човек, който не вярва в загубените каузи, оптимист, сестра, дъщеря и приятел. Говоря, защото имам какво да кажа. Аз съм вечният пътешественик по пътя на себепознанието и съм ценител на знанието. Имам два интереса – какво е онова, което е в главата ти и каква е душата ти. Изследовател на вътрешни светове с философска ориентираност. Обикновен човек в един необикновен свят.
Мая Долапчиева
Животът много повече ми е дал, отколкото ми е взел. Аз съм щастлив и благодарен човек. И наистина всеки ден благодаря за всичко, което имам- най-вече за прекрасната ми 6 годишна дъщеря. Не съм вярвала, че съм способна на толкова любов, докато не се появи тя. От този миг насам се убедих, че ако не оставя един умен, мил, добър и отговорен човек след себе си на тази Земя, аз няма да оставя нищо. Вярвам, че най-важната ми мисия е да бъда майка.
Всъщност, не намирам смисъл в нищо, което правя, ако не се грижа за него, като за дете- ако не вложа на първо място обичта си в него. Без любовта всичко губи смисъл. А с нея можем да постигнем всичко- с тази любов, която извира от нас самите. Тя прави чудеса.
Иначе- останалите чудеса в живота ми са писането, рисуването, котките, музиката, кафето, испанският език, вкусната храна и добрите хора. Почти не минава мой ден без тях.
Лилия Христова
''Казвам се Лилия Христова и съм на 24 години. Аз съм човек на изкуството и харесвам всичко свързано с него. Обожавам да пиша - главно стихове и есета. За мен това е още един начин да изразя себе си. Обичам да рисувам, да снимам, да изработвам разни сувенири, да готвя, да чета и да пътувам - по много и навсякъде. Занимавала съм се с театър - едни от най-прекрасните ми и ползотворни пет години. Винаги търся с нещо да обогатя себе си - емоции, мъдрости, знания. Привличат ме науките за земята, вселените, живите същества, за личностно себепознание и израстване. 
Имам толкова много за казване, но ще оставя на Вас, мили и прекрасни читатели, да ме опознаете. Аз съм там, сред редовете и буквите и това е всичко, което съм. ''
Зорница Владимирова
Аз съм Зори, от град Варна, на 21 години. Студентка съм във Варна, където уча Международни отношения и право. Имам много разнообразни интереси. Обичам, киното, литературата, пътешествията с любими хора и разбира се моите домашни любимци. Писането е моя страст от много време, и най-накрая се реших да го споделя с повече хора, като моята основна цел е да бъда полезна, да карам хората да се усмихват повече, да ги зареждам и мотивирам. Вдъхновяват ме много различни неща, като за тях смятам да разказвам занапред, посредством работата ми. Не бих могла да се концентрирам в една област, просто защото интересите ми са разнообразни, точно както всекидневните ми дейности. Надявам се да ви срещам с много успели, талантливи и обичани българи, както и да ви правя част от най-различни образователни и социални проекти. Благодаря за отделеното време, и за шанса да споделя с повече хора това което правя!
Усмихвайте се повече и не спирайте да мечтаете, защото бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си...
Евелина Митрева
Евелина Митрева- или краен хаос, крайна лудост. Вечно разпиляна и разбъркана- типичен представител на зодия Близнаци. Малко момиче, което стреля към големи мечти. Мечтае за голямо бъдеще и всеки ден прави малки крачки към него. 24 годишна, но не и по душа. Завършила е висшето си образование в ЮЗУ “Неофит Рилски”, което е похвално, защото не умее да завърши нищо, особено кофти отношения. Родом от Петрич, иначе гражданин на света. Обича да пътува, безкрайно и далечно. Определя себе си като социопат и филантроп, зависи как се събуди. Облича се предимно в черно, но в душата си носи всички цветове. Не разбира любовта, но не може без да обича. Обича живота, обича изкуството, обича хората, обича света, такъв какъвто е и не се опитва да го разбира. Обича да пише. Пише от дете. Пише с душата си. Описва живота. Не се срамува да напише нещата такива, каквито са… и да ги нарича с истински имена. Увлича се по много видове изкуство и като цяло по всичко, което я повлече. Любопитна за целия свят. Не обича границите, не може да живее в рамка. Вярва, че на този свят нищо не е правилно или неправилно- всичко на този свят е реално. Все още чете приказки за любовта и доброто в хората. Предпочита трудния житейски път. Иска да бъде личност. Красотата е само илюзия. Нещата винаги се променят към по-хубаво. Питаш каква е тя. Задай и съшия въпрос утре...
Намерете ме във фейсбук: Блогът на една съвременна принцеса.
Катя Димитрова
Катя е онова чувство, когато отвориш очи сутрин и първото нещо, което ти се иска да направиш, е да запалиш цигара. Тя е и когато полунощ минава, а умираш от глад. Всякакъв глад – защото стомахът и сърцето са винаги празни.

Катя е в многото лица на разделите и безперспективната доброта. В отчаянието, което винаги следва еуфорията. В еуфорията, която следва изгризаните нокти.

През останалото време е журналист, приятел и рамо. И за тези неща ще ви говори.
Димитрина Бисеринска
Диди – Лудо дете, с което можеш да си играеш на всякакви игри и луда жена, която може да играе всякакви игри. Мъжко момиче с огромна пропаст, пълна с любов за взимане и даване. Има си жило, с което да те накаже, ако не си дал достатъчно.
Психо(патка)ложка, която може да намери смисъл там, където никой не го намира и дебне красиви стотни-от-секундата моменти, за да ги фотографира и изографиса в ума си.
Обича себе си, обича да пише, обича да слуша.

Аз съм лудо дете, с което можеш да си играеш на всякакви игри и луда жена, която може да играе всякакви игри. Аз съм мъжко момиче с огромна пропаст, пълна с любов за взимане и даване. Имам си жило, с което да те накажа, ако не си дал достатъчно обаче.
Психо(патка)ложка съм, която може да намери смисъл там, където никой не го намира и дебне красиви стотни-от-секундата моменти, за да ги фотографира и изографиса в ума си.
Сияна Брайтън
Здравейте на всички, които мислите и чувствате като мен, че майчството/ родителството е най-специалната ни мисия в живота.
Вярвам, че Децата са вълшебници и ни превръщат в най-добрата версия на себе си.
Казвам се Сияна и съм мама на трима. Много горда и много щастлива мама.
По образование съм юрист.По професия адвокат.
Писането е нещо, което се появи случайно и напълно неочаквано за мен.
Дойде, сякаш, за да облече емоците и чувствата ми в дрехата на думите, за да ги изведе "на светло".
Често си мисля, че няма какво да кажа на хората, а после думите сами се подреждат в някакъв странен ред и някъде там докосват някой и той се събужда, готов да полети отново.
Живота е чудо и ние сме малки "чудесни" прашинки.
Вярвам доброто. Вярвам в чудесата. Вярвам в Бог.
Обичам – Господ, семейството си, приятелите, изгревите, залезите, звездите, динята, червеното вино, Усмивките сутрин и целувките на плажа.
Гергана Дюлгерова (Куртакова)
Здравейте! Казвам се Гергана Куртакова, на 25 г. Завърших Социология, после PR, но голямата ми страст е писането и журналистиката. От малко участвам с литературни конкурси, а най-големият подарък, който някой може да ми направи е една хубава книга. :) Обичам да търся духовното,да се интересувам от всичко случващо се. Релаксирам с разходки и йога, а от скоро имам ново любимо хоби- малкото ми бебе Георги.
Писането не е просто хоби или работа- това е начин на живот! :)
Ива Александрова
Ива, както я познават повечето родители, е управител и главен терапевт на специализираните детски логопедични кабинети „Логопедика“. Бакалавър и магистър по Логопедия от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специализира ранно детско развитие и има изявени интереси в областта на профилактиката и ранното въздействие при комуникативни нарушения в детска възраст.
Преди шест години създава Логопедика като място, в което терапевти и родители, заедно да работят за развитието на децата и за преодоляването на езиковите и комуникативните нарушения. Успоредно с терапевтичната дейност в кабинета създава и развива сайта Логопедия.БГ, където публикува статии и материали в помощ на родители и терапевти.
Ива обожава да работи близо до децата и в по-голямата част от времето можете да я откриете на килима в кабинета. Често повтаря, че за терапевта - играта е единствения възможен път към детското сърце. Отказва да си монтира стандартното логопедично огледало на стената и е категорична, че с една забавна и интересна игра може да се постигне сто пъти по-добър успех, отколкото с един час пред огледало.
Радина Цветанова
Здравейте, скъпи читатели! Казвам се Радина Цветанова на 26г. Завърших в Стопанска Академия "Димитър А. Ценов" град Свищов, бакалвърска степен по Стопанско управление и Магистърска по Бизнес администрация и Икономическа педагогика. Но винаги съм мечтала да завърша журналистика. Обичам да пиша на всякаква тематика от сърце и душа. Както е казал Антоан дьо Сент Екзюпери: "Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите". От 16-годишна пиша и творя. За мен това е истинската ми страна и същност! От 2 години живея в Германия. Обичам семейството си и синът си Майк, който за мен е всичко! Той е моята опора, сила и вдъхновение. Обичам тихият дъждец навън, капещите есенни листа, прохладните утрини, зимната приказка, семейният уют. Обичам да се смея и да разсмивам.
Даниел Меразчиев
Здравей читателю! Нека ти се представя! Роден съм в семейството на Стивън Кинг и Агата Кристи. Всяка вечер, цялото семейство се събираше край камината и когато мъдрият ми дядо Виктор Юго си легнеше, моите чичовци-шегобийци - Джером Джером и О.Хенри палеха лулите и подхващаха весел спор. Рей Бредбъри е по-големият ми брат, който по-късно ми разказваше чудати истории в леглото. Братовчед ми, Хауърд Лъвкрафт, понякога оставаше при нас и ме стряскаше докато спя. А пък неговият тако и мой вуйчо - Едгар Алън По, нямаше нищо против да се отърве за малко от досадното синче, за да се отдаде на мрачни мисли на тавана. Татко и мама често канеха гости, двама мечтатели - Айзък Азимов и Клифърд Саймък, както и един странен тип с каскет – Артър Конан Дойл. Прекарах безметежно детство сред тази разнолика компания. А пък аз… аз не мога да порасна. Още когато бях мъничък, леля ми Астрид Линдгрен ми даде хапче против порастване! Та това съм аз! Но позволи ми да те разведа из чудния си свят и да ме опознаеш по-добре!
Росица Найденова
В момента няма актуална информация за този профил
Благовеста Андонова
Здравейте!

Тук няма да ви посрещам с добре дошли, а само накратко ще ви разкажа за мен. Казвам се Благовеста и съм на 23 години, родена в прекрасното малко градче в централна северна България – Горна Оряховица. Средното си образование завърших там и както повечетомладежи, след като станах на 19, поех към големият път на студентството... Който ме отведе в София.
Малкият “тюр дьо Студентски град” (през, който много от вас са преминали), беше изпълнен с доста приключения, срещи и незабравими изживявания. Специалността в университета ( “Международни отношения”) ме срещна с едни от най-изявените дипломати в света. От друга страна, в личен план, съдбата ми изпрати ( истиснки дар са! ) хора, които мога да изброя на пръстите на ръката ми, и със сигурност са ми донесли ( и продължават) най-истинските и смислени емоции. Творчеството и писането на кратки разкази е моето хоби и колкото повече време минава го чувствам и като призвание.
Цветина Иванова
Здравейте! Казвам се Цвети, и ми е ужасно трудно да се представя. Родена и израснала в семейството на учители и лекари, завършила Балканистика, майка, съпруга, работеща. И сега по същество: моята цяла Вселена е моето дете, имам идоли - моите баба и дядо, обичам семейството си от тук до небето и обратно, а всички те са най-важното, най-същественото и най-истинското. Обичам Хогуортс, магьосници, елфи, рицари, мечове и все още чакам да ми подарят истински дракон. Нося кецове, шапки, шалове и слънчеви очила; обичам лятото, морето, дъгата, Слънцето, звездите, Космоса, „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри, и когато порасна ще си купя вила край океана. Обичам поезията, фентъзи и фантастиката, съвременното изкуство, киното и музиката, много музика. Мога да бъда изключително сериозна и изключително щура. Имам остро чувство за справедливост, и необходимостта да знам и да разбирам, а с тези неща понякога трудно се живее и твърде често си тъжен. Обичам истинските и добрите хора, и онези уж малки, но толкова съществени неща в живота, които осмислят съществуването ни. И този цитат на Дилън Томас:“ Не си отивай кротко в тъмнината! … Вий, вий срещу смъртта на светлината!“
Други автори
Тук ще намерите статии от автори, които не са регистрирани в нашият сайт.
© 2017 vihrapetrova.com - all Rights Reserved. Powered by Taktix Group Ltd.