Автор: Гергана Куртакова

От всички пътища, от всички избори, крачки, решения, има нещо, което винаги затруднява- да намериш пътя към теб… Когато се събудиш някоя прекрасна пролетна утрин, но не се чувстваш прекрасно, може би е време да се замислиш. Това ли искам? Какви са стремежите ми? А моите ли са?Или за поредна година покривам чуждите очаквания? Такива сме си. Често позволяваме близки и далечни от нас хора да проектират желанията си върху нас, да ни говорят за норми, да осъждат. И тук идва мястото на въпроса- поемаме по общия път или намираме себе си? Ако изберем първото е лесно, второто…За второто е ясно. Загърбила всичко, което не влиза в параметъра на наистина важно и обичано от мен, тръгнах по пътя към самата мен. Не знам точно колко съм извървяла, няма указателни табели по моята стръмна пътека, може и да се загубя, знам ли…Но ще вървя. Променяща се. Усмихваща се. Непримирима. Винаги ще искам още. Още пътища. Още любов. Още копнеж към непознатото. За да си кажа в някой пролетен ден: „Намерих се”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *