Автор: Алекс Янакиева

Снимки: Интернет

Толкова се възхищавам на еволюцията.

Всеки път, когато чета за Античността и Средновековието настръхвам при мисълта как от такова състояние на обществен ред сме стигнали до днешните Модерни времена. Притихвам удовлетворена от статуквото си, с лек привкус на благодарност към пространствено-времевия континуум, който е отредил да съществувам тук и сега – 2017 година.

Открит е телеграфът, телефонът, двигателят с вътрешно горене, електричеството, фотографията, пеницилинът, компютърът, наясно сме, че на Марс има вода и с всеки изминал ден сме по-близо до живота с по-малко въпросителни. Дарвин, Коперник, Айнщайн, Тесла, Бел, Нютон, Джон Атанасов, Томас Едисън, Стивън Хокинг, Фройд,  Бил Гейтс, Марк Зукърбърг – поклон! За един средностатистически живот да промениш целия ход на човечеството си е като да се въплътиш в идеята на Ницше за свръхчовека.

Но не всички можем да сме гении. Повечето сме прости консуматори и потребители на техните творения. Малко учим и често забравяме. Обществото предполага подреденост, а тези хора днес ми приличат на разюздана тълпа, в която всекидневно някой коронова себе си. Компилация от чувство за незаменимост, уникалност, власт и непреодолимо желание за притежание. Във времена на нестихващи претенции, където Фантазно Аз и Реално Аз са размили своите граници, човек губи себе си и няма от кого да получи обратна връзка.

И тогава не можеш да обичаш, а искаш само да имаш. Няма личност и индивидуалност, само обект, който също можеш да притежаваш.

И тъй като никога не можеш да обсебиш и имаш друго човешко същество напълно, започваш да ревнуваш.

Хващаш го и го затваряш в твоето пространство, като заключваш след себе си. Кротко  стоиш пред вратата и  трепериш от безпокойство, натрапливи мисли за изневяра, предателство, параноя, чувство за несигурност. Разказваш приказки за щастие и се вричаш във вечността, но не можеш да си позволиш да отключиш. Иска ти се да си истински с любимия, но рискуваш да избяга или да избере друг. Колко дълго смяташ, че човекът зад вратата ще те обича?

Още щом ключът се е появил в идиличната картинка на любовта  е било налице  и желанието за свобода. А ти си се превърнал в изпечен манипулатор с виктимологично поведение.

Отказваш да признаеш, че ревността те е разяла, защото това е слабост. А ти обичаш да се перчиш с положение и статус. А то е ясно, че в ядрото си ревнивият е изтъкан от комплекс за малоценност. Неприемайки себе си той отваря жестока бездна в душата си, която ражда непрекъснатото му инфантилно желание другите да я запълват. Трудно, даже невъзможно, се обича такъв човек, защото на практика ямата е без дъно.

Вечно незадоволените се опитват да ти вменят чувство за вина, което те унищожава. А разрушението и любовта вървят ръка за ръка само в поезията. В живота, да обичаш, означава да градиш. Да даваш всичко от себе си без никакви условия. Другият няма как да те нарани и разочарова. Това го правиш ти, когато сам на себе си даваш грешни очаквания и обещания. В любовта няма лъжи, а само неправилни прогнози. И всичко това е опит, който ти помага да бъдеш по-нагоре в личностното си израстване.

Толкова се възхищавам на еволюцията.

Даде ми много и ми взе много.

Имам телефон, кола, компютър мога да се лекувам, когато се разболея и да летя от една точка на света до друга.

Само ме е страх от твоя ключ.

В заключена стая, ако ще ме пазиш, няма да ме обичаш, а ще е като да ме мразиш

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *