Автор: Мая Кънева

Снимки: Интернет

Зная, че мразиш декември. Не харесваш коледната украса, накичена по улиците на града и мигащите шарени лампички, висящи от голите клони на дърветата. Зная, че няма да ми позволиш да дойда с елха у вас, която да украсим заедно. Правил си го години наред с жената, която е разбила сърцето ти. Не вярваш в коледни чудеса и в уюта на споделената Коледа. Не вярваш в мен. Исках да дойда, премръзнала със смешната шапка и пропили снега ръкавици. Да хвърля топка сняг по теб, а ти да ме събориш в снега. Да се смеем и да е топло в душите ни, макар, навън да е минус много. А после да ме гушкаш под топло одеало, за да се стоплим. Да слагам премръзналите си крака в твоите, а ти да ме целуваш, докато цялата се разтопя. Да ти пея фалшиво „Джингъл белс“ и да забъркам коледни меденки. Да ми кажеш, че са ужасно сладки и няма да ги ядеш. Аз да се фръцна, наужким обидена и да си ги изям всичките! За теб само топлото мляко, което ще разделим с котката ти. Можеше да е една вълшебна Коледа, дори без елха. Аз щях да ти светя от толкова много любов, а ти да си звездата. Защото за мен винаги си там – на върха! Най-важният! Накрая… Въпреки всички откази, щях да ти подаря голям опакован кашон и да те убеждавам, че дядо Коледа го е донесъл, без изобщо да имам пръст в тази работа. Щеше да е хубаво да гледам как разопаковаш подарък като дете. Като някога там в детството ти, когато още Коледата е била вълшебна. Колко много исках да е вълшебна и сега… Имам още малко време да напиша писмо на белобрадия старец. Ще си пожелая теб! Сбъдни ми се…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *