АВТОР:ЛЮБОМИРА ДИМИТРОВА

Снимки: Интернет

Емоционално изнудване, емоционален рекет, емоционална манипулация…все термини, които звучат някак си абстрактно. Но на практика се сблъскваме с тях почти ежедневно. Всеки един от нас е оставал с усещането, че е бил „изманипулиран“ да отстъпи, да не изрази гласно чувствата си, скривайки ги прилежно зад усмивката на учтивостта. Това са ситуации, в които знаем,че сме станали обект на манипулация. Често пъти се изпълваме и с възмущение към себе си, задавайки си въпроса: Защо не съумях да остоявам себе си? Защо не показах чувствата в мен? Защо задържах емоцията в себе си, за да угодя на другите?

Емоционалният манипулатор в нашия живот може да бъде наш родител, брат, сестра, приятел, интимен партньор, колега, близък роднина или приятел. Независимо от това колко сме успешни в определена сфера от живота си, пред този конкретен човек сякаш „губим ума и дума“, не сме онова „себе си“, което сме създавали досега в съзнателния си живот. В компанията на  емоционалния манипулатор се чувстваме объркани и безсилни. В такъв тип взаимоотношения фокусът пада върху потребностите на другия, тоест на „измамника“.

Емоционалната манипулация не е безобидна, напротив: тя е мощен инструмент, чрез който някой се опитва да ни заплашва и да ни поставя ултиматуми. Знаейки, че искаме любов, приемане, одобрение, нашите изнудвачи ни заплашват, че ще се отдръпнат или пък че  ще ни лишат от тях като ни накарат да чувстваме, че трябва да ги заслужим. Например ако се гордеете, че сте щедри и любящи, близкият който ви изнудва, може да ви нарече егоист или невнимателен, ако не отстъпите пред неговите желания. Ако вярвате на изнудвача,  е възможно да му позволите да контролира вашите решения и поведение.

Най-тежката форма на психическо насилие е „емоционалното изнудване”, при което изнудвачът вменява на жертвата вина и страх, че ако не се подчинява и не изпълнява условията му, ще бъде убита, ще пострадат децата ѝ близките ѝ, ще пострадат животни и вещи към които е привързана, ще я остави без финансови средства,  ще разгласи за нея позорящи я обстоятелства, заплашва я, че ако го напусне ще се самоубие. Чрез тези подходи изнудвачът, който съвсем спокойно можем да наречем  „насилник“, я манипулира, контролира и държи в подчинение, зависимост и страх.

Проблемът идва тогава, когато емоционалният рекет остава незабелязан. Във взаимоотношенията си с хората, винаги си задавайте следните въпроси, за да проверите дали не сте поредната „жертва“ на емоционалния изнудвач:

  • Често ли пренебрегват или омаловажават чувствата ви?;
  • Използват ли парите като оръжие, за да се наложи тяхното мнение?;
  • Често ли ви наричат егоисти, лоши, алчни, безчувствени или невнимателни, когато не им отстъпите?;
  • Винаги ли искат повече, без значение колко давате?;
  • Заплашват ли често, че ще прекратят връзката, ако не се поддадете на желанията им?

Ако отговорът на повечето от тези въпроси е положителен, то вие безспорно сте обект на емоционална манипулация.

Във всяка връзка има един фин баланс между „давам“ и „получавам“, между „правя компромис“ и „другият прави компромис“. Ако твърде дълго усещате баланса нарушен във ваша вреда; ако самочувствието, доброто настроение, смехът са си отишли от вашия съвместен живот – говорете, обяснете. Ако и това не свърши работа – тръгнете си.

Понякога твърде дълго оставаме във вредни връзки, емоционално потиснати и неспособни да изразим целия си потенциал да обичаме и да сме щастливи. Понякога най-добре е да си тръгнем навреме.

Емоционалният рекет, упражняван от родители към деца, е една доста сериозна и важна тема, която заслужава специално внимание. Децата, които не са били насърчавани да опитват, да изследват, да майсторят, да поемат риска от неуспех, нерядко се чувстват безпомощни и неадекватни. Това на свой ред затруднява съзряването им. Като юноши, а впоследствие и като възрастни, мнозина от тях така и не надрастват нуждата от непрекъсната родителска насока и контрол. В резултат на това родители им продължават да се месят в живота им, да го манипулират и твърде често да го доминират. Разбира се, че не съществуват перфектни родители. Естествено, че всяко човешко същество греши, било то и по отношение на отглежедането на поколението си. За съжаление, децата възприемат за съвсем нормални и най-болните взаимоотношения и прояви на роднините си, защото нямат база за сравнение. В огромна част от случаите децата смятат, че носят вината за проблемите на възрастните или че носят отговорността и силата да ги разрешат. Не е трудно да се сетите как се чувстват, когато осъзнаят, че не могат да променят каквото и да било сами, но и че не са достатъчно важен стимул някой друг да се опита да бъде по-добър човек заради тях. Още по-тежко е, когато детето е използвано като основен отдушник за чувствата на някой от настойниците си. А начини „да го отнесат“ има много, много, много…

Какво толкова може да се обърка ли? Нали всеки поема живота в собствените си ръце, когато порасне, и е свободен да не повтаря чуждите грешки? Истината е, че преждевременното порастване и прехвърлянето на отговорност, произтичащи от размяната на роли между родител и дете, могат да бъдат пагубни за психиката и бъдещето на младия човек. Той не знае, че хората, които уж най-много трябва да го обичат, му вредят с порочните си преценки и постъпки. Защото всичко, което мама и татко правят, е „за мое добро“ и „заради мен“. Сигурно е така, но дали действително е за добро? Отговорът става ясен, когато потърпевшите пораснат… и се превърнат в съдници.

Емоционалният рекет е опасна форма на изнудване и не бива да стоим в капана му, заключени между това, което ни диктува сърцето, и това, което ни диктува разумът…Всъщност те крещят в един глас: „БЯГАЙ“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *