Едно истинско бижу открих последната година и това е поетесата Ивелина Цветкова. Срещата ни бе случайна, но се превърна в специално приятелство. Богата душевност, фантастични стихове, успокояваща хармоничност. Когато животът те срещне с такъв човек, ти остава само да благодариш за възможността да се докоснеш до красотата на думите, до енергията на любовта, с която е зареден и до чистотата на мислите, които споделяте. Това е Ивелина за мен. Представям ви едно интервю, което направих с нея по случай 10-тата й юбилейна стихосбирка, чиято премиера ще се състои на 22.11.2018 от 18.30 в клуб „Журналист“. Аз ще бъда водещ на събитието и макар и да съм водила доста неща, сега се вълнувам, защото тази книга е специална – книга за любовта!

Преди интервюто ще ви запозная по-отблизо и детайлно, коя е тя – Ивелина Цветкова?

Ивелина Цветкова е родена на 13.01.1976 г. в гр. Велико Търново. Завършила е  в ЮзУ „Неофит Рилски“ гр. Благоевград, специалност „Педагогика на обучението по техника и технологии“, специализация „Лека промишленост“. Първата ѝ издадена стихосбирка е „Обърнато небе“ (2012). След нея следват „В прегръдките на сезоните“, „С чадърче от глухарче“, „По струните на моята любов“, „Къща за птици“, „Под тъжното око на Господ“, „Мастилени приказки“, „Сладкарничка за бъдеще“, както и приказки в рими за деца „Училище в гората“ и „Весела въртележка“. Нейни стихотворения са публикувани в български и международни сборници: „Приятели в поезията – 3“, „Листопад на спомена“(2014), „Доброглед – 2015“, алманах „Тракийска лира – 11“  (2015), международен алманах „Съдружество“(2016) и др. Награждавана в национални и международни конкурси:  Награда на Общински съвет – Община Кула (поетичен конкурс „Йордан Йончев“), първа награда в XIV-ти  национален поетичен конкурс „Любовта…“ в гр.Враца, първа награда в поетичния конкурс „Пролет моя“ гр.София, второ място в „Златен Явор“ – гр.Гоце Делчев, отличия в международен конкурс „Белоцветните вишни“, „Свищовски лозници“ гр.Свищов, „Жената – любима и майка“ – гр.Свиленград и други. Член е на ТЛГ „Асен Разцветников“ към НЧ „Напредък – 1869“ гр.Горна Оряховица, на Конфедерация на българските писатели, както и на Съюза на независимите български писатели.

 

Ива, здравей! Издаваш десета, юбилейна стихосбирка. Колко години минаха от появата  на първата?

При теб е винаги пролет, Вихра! Радвам се, че съм тук.

Изминаха шест години от първата ми издадена книга, а сякаш е минало много време. „Обърнато небе“  е началото. Всъщност аз пиша от десетгодишна възраст и може би затова ми се струва цял един живот.

Как се чувстваш в момента, държейки тази книга? Усещаш ли се по-уверена в себе си, в творчеството си, и ако да, кой или какво подкрепя и засилва твоята увереност?

Усещането е вълнуващо, както при първата ми книга, но се чувствам по-уверена. Да получаваш подкрепата от читатели, семейство, приятели, както и тяхната усмивка,  това окрилява да продължиш. Получих подкрепа от редактора на книгата – много талантлив творец, на който се възхищавам, Радостина Драгоева. Резервираното столче за нея беше първото. Нейният професионализъм ми даде увереност и за в бъдеще. Подкрепа получих и от редактора на книгата ми „Мастилени приказки“ (издадена през 2016г.) – поетът Николай Дялков. От него научих много и съм му благодарна.

Човек се учи докато е жив и знам, че има още какво да уча. Поезията е стръмна пътека, по която вървим и събираме най-доброто. А миналото е безпристрастен учител.

Защо „Сладкарничка за бъдеще”?

При мен заглавията на книгите идват спонтанно. След като подбрах стихотворенията, си казах, че всичко това е много сладко. Изрекох на глас: „Сладкарничка…“. „Бъдеще“ се долепи няколко дена след това, като блатове на торта. (усмихва се)

И така се получи „Сладкарничка за бъдеще“. След това се роди и едноименното стихотворение. Заглавието е усещане от цялата емоция стихове, намерили място в книгата. Те са като в една слънчева стая, но не обикновена, а изпълнена с приказна енергия.

С какво тази стихосбирка е по-различна от останалите ти книги?

Различна е, Вихра. В нея няма тъга. Там е светло и е с безоблачно небе, звучи тиха музика и има столчета за всички, които вярват в любовта. Исках да е различна, цветна и слънчева. Затова пожелах да е със страници в цвят ванилия, с имитация на пергамент и загадъчна облачна структура – като лято. Тази книга е по-различна, защото в нея се усеща бъдеще, а всъщност е едно светло настояще. Но нали говорих за пътеките. Те тръгват от миналото и стигат някъде там, незнайно къде в бъдещето, в което вярваме. Аз си пожелавам това настояще да е и бъдеще.

Тя е посветена на някого. Би ли вдигнала завесата пред читателите и да споделиш кой е този човек и защо е толкова специален в живота ти?

Тази книга е посветена на любовта – на човека до мен. Само сърцето усеща пулса на вътрешния мир, а той не се изрича. Само в стихове.

Стиховете в тази книга са доста слънчеви и от тях лъха щастие. Знам, че творците раждат най-хубавите си произведения в моменти на силни емоции – болка, тъга, много любов. При теб плод на какво емоционално вдъхновение са тези стихове?

Преди време, човекът, на който посветих тази книга, ми каза да приемам живота наполовина сериозно. И когато проумях думите му, сякаш бъдещето започна да тича към мен, а не аз към него. Оттогава слънцето е по-близо до делниците, а празниците – по-истински. Мисля, че това е достатъчно, за да го нарека специален за мен. Това е и щастие, както и вдъхновение за светли стихове.

И аз съм тъжна понякога, като всеки човек, разхождащ се из стаите на живота. Тъмнината не я обичам, дори и студа, а те пълзят наоколо понякога. Натъжава ме клошарят, който е склонил глава, хората без усмивки, завистта… Това е едната половина на живота, която няма как да не я забележат зелените ми очи.

Любовта живее в тази книга, сподели ми твоите усещания и виждания за любовта и щастието? Къде ги откриваш и трябва ли ние да ги търсим, или да ги оставим те да ни намерят?

Те не се търсят. Те сами ни намират.

Аз се радвам на най-малките неща, Вихра. Радвам се и че сега стоя пред теб и разлистваш страниците на живота ми. Радвам се, защото в момента си отговарям на въпроси, които не съм си задавала, а това отваря нови врати. А любовта – тя е усещане за тишина или вик, лирична мелодия или страстен танц, любовта има силата да прави и най-обикновените моменти вълшебни, тя е сладкарничка за бъдеще… Щастието е и любов.

Разкажи ми малко за твоите читатели – кои хора в нашето съвремие четат и се интересуват от поезия?

Знаеш ли, радва ме, че сутрин в трамвая, пътувайки за работа, виждам хора с отворени книги в ръце. Дали са мои читатели или не, аз съм щастлива, че ги има. Приближавам се и наблюдавам емоциите им. И когато забележа усмивки по лицата им, денят ми се изпълва с радост. Не мога да кажа кои хора се интересуват от поезия, но се убедих, че те са разнолики – от работничката в шивашкия цех до банкера в строг костюм. Когато не са притиснати от наложените им служебни клетки, всички хора се отдават на малките радости в живота. И тук е моментът да поканя почитателите на поезията на премиерата на книгата „Сладкарничка за бъдеще“, която ще се състои на 22 ноември, от 18.30 ч., в клуб „Журналист“ гр.София. Ще се радвам на среща с тях. Щастлива съм и че ти прие поканата да си водеща на събитието.

Удоволствието е изцяло мое! В предговора на книгата ти казваш: „Без любовта няма да го има „утре“. Какво утре си пожелаваш и докъде се простират мечтите ти?

Аз отнех дъжда на облаци – памук в атмосферата, полях цветя в градината и с нея тръгнах пролетна, и си пожелах да го има „утре“ – същото, като днешното настояще, с нови мечти!

А сега искам да ти разкажа за лятото – безметежно, с хвърчило в ясното небе:

СЛАДКАРНИЧКА ЗА БЪДЕЩЕ

На Даниел Меразчиев

Оставих ти на масата пространство от земята ми,

хвърчилото, мечтите си и лятото ми истинско.

Белеят листи паднали под лампата – с метафори,

в които ти си същият, а времето – избистрено.

 

Отнех дъжда на облаци – памук във атмосферата,

полях цветя в градината и с нея тръгнах пролетна,

макар че в мен понякога тъга крещи в неделята,

когато пеперудите почиват си по клоните.

 

Едно мастило стига ми да пиша за следобеда,

във който и кафето там сладни от съвпадения.

Разбърквам всички острови в утайката – по Коледа

и някак се сглобяваме с живота едновременно.

 

Успях да бъда себе си, а миналото пълно е –

в сърцето бие с болките… Не ми се пише облачно…

Любов е разстоянието от мен до теб по кожата,

в косите ми и в думите. И всичко е възможно.

 

Ухае на ванилия по роклята ми бледа,

сладни цветът на цветето във вазичка любима.

Аз знам, че част от слънцето е влязло да ни гледа –

в сладкарничка за бъдеще, в която лято има!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *