Автор: Алекс Янакиева

Снимки: Интернет

Закъснял си за закуска и си подранил за обяд. И в един такъв никакъв период от живота до теб е твоята нова познайница – тревожността. Поздравления за новото приятелство! Вече си възрастен човек, ама не точно. Хем, имаш претенциите да си самостоятелна личност, хем, още те е страх да пуснеш ръката на сигурността. Добре дошъл в 20-те години на твоя житейски цикъл.

Бих нарекла този период – промяна и адаптация! До сега живота те галеше с кашмиреното перо на похвалата, стимулацията, наградата, училищен и студентски успех, усмивки, почивки, приятелства. И изведнъж – бум! Един шамар! Ама, чакай малко, какво съм направил?! Бум! Пляс!Бум! И си сритан в ъгъла на житейската арена! Кога се качих горе? Нали до сега бях зрителя долу!

Много питаш! Ти ли подсмърчаш, ревльо? Тук няма място за сълзи. Промяна и адаптация – забрави ли? Днес си ученик, утре си студент, завършваш, търсиш работа, шефът е гаден – намираш нова, колегите не са в ред – намираш нова. Ами, да, кой ти е казал, че трябва да се съобразяваш. Шамари, шамари, ама и аз мога да удрям. Ударѝ те живота с гадно работно място, отвърнеш му с един ритник и си намериш нова. Закуската в жизнения цикъл е минала, а също както в дневния, тя е най-важна. Ако си съумял да се нахраниш обилно и здравословно ще се радваш на добро здраве и прекрасно настроение. Пък успееш ли да се дисциплинираш да поемаш качествена закуска, то ще искаш и хубав обяд и вечеря. С две думи – посей сега и ще пожънеш после.

И това е ужаса на 20-те години. Струва ти се, че всяко решение, което вземеш сега ще рефлектира върху теб оттук нататък. Разбирам, колко натясно се чувстваш. Малкото дете в теб блъска по стените, с които ти го загради, плачейки. То иска да е волно и да не е отговорно. Но от последния шамар още те боли. Волността и безразсъдността остави малко след теб. Страх те e. Облече костюма, избърса сълзите и се погледна в огледалото, казвайки си, че си възрастен. Спазъм в корема! Зрялост значи ли старост, защото определено не съм готов. Защо трябва да е толкова трудно? Защо пак промяна?

Това е животът! – клише, ама вярно.

Периодът на адаптация винаги е труден. Повтаряй си го винаги, когато решиш да се откажеш. Светът е пълен с избори, а ти си направил само един и си отчаян. Я, се стегни! Кой ти обеща, че ще е лесно? Знам, че си целия в рани, знам, че си потиснат, че ти е тежко, че си уморен от плач и стенания. Житейска хиперестезия! Ницше е казал: „Онзи, който знае защо живее, ще преодолее почти всяко „как” ”. Ще се изправиш и ще се излекуваш, ще намажеш и телесните, и душевните рани. После продължаваш. Така е устроен света – единствената посока е напред.

Настрой биологичния си радар да е на честота – ТЕБ! Много е важно да си наясно със себе си, с претенциите си, с очакванията и желанията си. Така ще бъдеш по-малко разочарован, по-обнадежден и здраво стъпил на земята. Млад си и обядът тепърва предстои. Реши дали той ще бъде на крак в заведение за бързо хранене или ще бъде лежерен, изискан и лъскав, точно като теб! Ти решаваш, от тебе зависи – от инвестициите и изборите ти. Бъди разумен!

Вероятно нямаш търпение да откриеш своя партньор в живота. Единственото, което знам е, че не трябва да бързаш. Смяташ ли, че този, в който се кълнеш е твоят най-добър избор за съпруг, най-добър баща на децата ти, моралната ти опора, съветник в кариерата, психолог, партньор за доживотни пътувания, този, който ще плаче с теб в успехите и в провалите? Вероятно ще кажеш моментално „да”, защото не си достатъчно зрял, а си мислиш, че всичко знаеш. Може би ще си прав, а може би не! Но си струва да се замислиш. Търси и знай, че ще бъдеш намерен.

Блазниш ли се от богатства, пари, бижута, коли, положение, престиж, уважение? Почти съм сигурна, че отговора е положителен. Това е целта в края на пътя и ти си омаян от блясъка ѝ. Искаш я като наркоман дозата си. Искаш да превъзхождаш останалите и да натриеш носа на тези, които те гледаха пренебрежително. Да минаваш със скъпата си кола покрай тези нещастници и да влезеш в луксозната си къща. Тези фантазии за слава, почести и безгранични блага са подмамни. Могат да те накарат да полетиш в небето и накрая да паднеш със страшна скорост на земята. Там, дълбоко в мисълта ти -ти, който караш скъпата кола, слез от нея и се прибери пеш в дома от детството ти. Зарежи блясъка на наградата в края на улицата и се наслади на пътя. Погледни зеленината отстрани, приятелите, които те викат, родителите, които те чакат, пеещите птици, топлото утро, цветята, лекия полъх на вятъра. Радвай им се! Жив си и дишаш. Това е всичко, което има значение.

Късна сутрин е в моя живот. Копнея за обяда и си мисля, че съм готова за вечерята. Хаос от очаквания и реалност. И болка! И тревога! Младият възрастен или възрастният юноша – 20-годишният!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *