Автор: Гергана Куртакова

Това се случи преди няколко години…
Пиех кафето си на морския бряг. Млада, необвързана, свободна, но не и щастлива. Звучи глупаво да си нещастен, докато наблюдаваш морето. Да, но бях. Защото исках повече. Свобода не винаги означава щастие. Пък и какво значи свободен? Свободен е този, който обича…
Дните ми имаха своето име: ПРАЗНОТА. Младостта ми беше самотна. Моето АЗ не можеше да удържи порива да намери своята половина. И тогава теб си пожелах. Пожелах си сини очи и сърце, което умее да тупти. Ама истински, не просто да работи като орган на едно тяло…
Измина месец, живеех забързания си живот в големия град и забравих морското си желание. Но тогава срещнах теб. Случайно. Истинско. А очите ти имаха цвета на морето. На мястото, на което си те пожелах.
Сега заедно се връщаме на морския бряг. Имаме други мечти. Мечтаем за още дълги години, в които да се радваме на любовта. Водим със себе си е нашето малко момче. То обожава морето. Обожава да мечтае. Също като нас. Един ден ще му разкажем, че освен миди, морето може да му донесе и сбъднати мечти…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *