Автор: Алекс Янакиева

Снимки: Интернет

Аз съм жена – ураган.

Днес съм при теб, утре тук, вдругиден – там.

Разчитам на естествено обаяние и приличен обем познание.

Не ридая за отминали възможности, несъстояли се любови и неверни приятели.

Аз съм скитница,

без дом, без семейство, без корени.

Нямам пози престорени, нито слабости непрогонени.

Вярвам само в хоризонти, пътища, криле, морета, самодиви, поезия, изкуство.

Виждала съм много хора, всички искали да са добри.

Всички, наричали себе си майки, сестри, бащи, дъщери.

Аз наричам себе си разруха, хаос, бъркотия и след това сияние.

Изпадаш в недоумение? И защо реши, че това е стихотворение?!

Аз нямам стил, не пиша романи, не съм поетеса. Това, което мисля го казвам и не се интересувам на кого ще му хареса. Точно като Ботев силно любя и мразя. Чувства и емоции зловещи. Те не ми тежат. Тежат на теб! Защото те притискат като клещи. Защото моят живот не се нрави на твоето Его, на твоят морал…потънал си в кал. Най-силно обичам свободата, вятъра, дъжда, черни пътища, цветя на купища, бляскава надежда, изгаряща любов, червени устни, пълни чаши, див смях. Моят живот не е в твоята реалност, не обичам да изпадам в баналност. Искам пролука. А ти си скука!

Понякога присядам и се укротявам. Не се заблуждавай – нищо няма да ти давам. Тук съм за да взимам – моменти, мечти, авантюри, преживявания.  Аз съм антоним на смирение. Защо забрави за старото стихотворение?

Никога недей да свикваш с мен.

Един вече го направи и се удави.

Виждам, че си плах.

От мен ли те е страх?

Не се сърдя. Ще легна там, където си постлах.

Не бъди глупак!

Не се интересувам от детерминанти и последствия.

На мен кръщават бедствия.

Ако силно те вълнувам.

Потърси ме.

Давам ти само един жокер.

Името на тази жена-мечта – започва с „А”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *