Автор: Алекс Янакиева

Снимки: Интернет

 

Какво вълнува обществото днес?

Всъщност нищо! „Das night“ както биха го нарекли немските екзистенциални философи е това, което се корени в типичната натрапчива тревожност на обществото ни.

Събуждаме се с тревога, тя ни съпътства през целия ден, отговорна е за безсънието ни. Но ние не осъзнаваме, че тя е в нас, причинява ни дистрес, разяжда ни. Усещаме, че нещо не е както трябва, но нямаме отговор на проблема.

Отговорът се крие в добре замаскираното чувство за дълбокото безсмислие на съществуването ни. То е силният шамар, ударен ни от живота тогава, когато спряхме да сме деца и започнахме да наричаме себе си възрастни. Тогава, когато вярата ни, че светът е пъстроцветно място, пълно с възможности и приключения се замени с разочарование от хаоса, сивотата, убийците на мечти, грубото погазване на правилата и страха от свободата.

Да, точно така – свободата. Противно на това, че всички асоцираме свободата с позитивната страна на живота, тя тегне на плещите ни. Жестоко ужасени сме от нея и парализирани при мисълта, че сме отговорни за обкръжаващата ни действителност. И макар, че не сме пряко въвлечени в последните събития от света, отразяващи кръв, убийства, бежанци и атентати, ние ги наблюдаваме и ги допускаме. Съучастници сме в цялото погубване на света, а съдебната система наказва съучастниците в престъпление.

В дивия свят, в който живеем правосъдието е помпозна дума, която да държи масата спокойна и кротка. Колкото и да ни харесва идеята за справедливост, тя  е утопия и лъжа. Лъжа, в която векове наред държавната система се опитва да ни убеди с всички конструкти, които притежава.

В дивия свят, в който живеем ние сами наказване себе си – с тревогата, която пропива живота ни и ни прави социални паразити. Мисълта, че животът ни е един строеж, в който всяка една дъска е закована от нас самите поражда съпротива и у най-отговорния. Съпротивата бива последвана от неприемане и неудовлетворение, а те водя до тревожност. Чумата на 21-ви век.

Свободата се е превърнала в проказа, а не в благо. В свят с безгранични възможности злоупотребата е гарантирана. Волята за власт е водеща, тя потъпква другия и макар в света да има ресурси, достатъчни да живеят нормално всички – реалността е различна. Злоупотребата ни превърна в консуматори. Сякаш сме част от някоя видеоигра – всеки е устреми напред, гази другите, не спазва законите, не притежава никаква етика и така побеждава.

А това води до тревога.

При имащите, за това, че искат още. Защото не съществува удовлетворение изобщо. Ние сме заситени за кратко и после пак озверяваме за повече.

При нямащите, за това, че искат да имат, че са онеправдани, нещастни и страдат от ниска самооценка.

И имащите, и нямащите – всички са консуматори! Такива, които се борят за свободата си с векове и после не знаят какво да правят с нея. Всички сме нещастници и страдалци, които пародират с прекрасен живот пред другите, пред Facebook, а вечер не можем да спим. Треперим от безпокойство, но външно сме усмихнати и позитивни.

Ние сме страдащи и оцеляващи.

Защото така избрахме.

Свободата е избор и изборът е свобода.

А ние сме свободни.

Осъдени сме на свобода!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *