Източник: struma.com

Снимки: Васил Александров

Един текст, който много ме впечатли, трогна и развълнува. Споделям го с вас, защото си заслужава!

Не знам кой е авторът, прочетох го в страницата на struma.com във ФБ, благодарение на сестра ми, която ми го изпрати.

“Днес на автомивката в кв. Грамада в Благоевград, видях един „ангел“. Той не може да чува,не може да говори,но има такава слънчева усмивка, че когато си покрай него ти става леко на душата. Това е Асен! Един „ангел“, който успява да се справя сред хората, в този адски век, сред тази лошотия. Той не чува музиката, не чува песните на птиците, но чува вътрешния си глас-гласът на доброто. Работи на автомивката като машина, усмихнат и щастлив. Замислих се, колко жалки същества сме понякога. Можем да говорим и използваме устата си, за да ругаем, оплюваме, обиждаме. Имаме слух, за да чуваме всичко това. А Асен живее в свят, където няма крясъци,няма шумотевица,той не може да чуе колко лоши сме станали! Когато иска нещо, го казва с очите си. Най-красивите и топли очи, които някога съм виждал …..
Снимки: Васил Александров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *