Автор: Алекс Янакиева

Снимки: Интернет

Когато бях малка хората обичаха да ми задават въпроси. А моето възприятие беше такова, че всеки въпрос трябва да си има отговор. Доста често се чувствах объркана по отношение на него, не го знаех и  не можех да определя какво чувствам. Но винаги говорех, казвах нещо, защото смятах, че е по-добре да говориш, отколкото да прекараш живота си в колебание, мълчейки. Разбира се, понякога съжалявах за казаното, а друг път бях засрамена, понякога думите ми действаха срещу мен и това, че имам позиция не ми печелеше дивиденти. Гледах как мълчаливите печелеха, тихо и незабележимо се движеха напред, не губеха приятели, защото едва ли имаха истински такива, усмихваха се кротко и събираха остатъците от чуждия успех.

А аз не спрях да говоря. Понякога не чакам даже да ме питат. Понякога ми задават твърде сложни въпроси, които ме мотивират да търся истината. Друг път въпросите са философски и толкова добре се сливат с душата ми. „Не всяко нещо трябва да бъде казано. Понякога е по-добре да замълчиш.”– учеха ме. Един от малкото неусвоени уроци в живота ми.  Това се превърна в игра на хазарт, която никога не беше сигурна. Един ден дръзкият ми отговор ми печели безкрайни блага, уважение и възхищение.  Тогава душата ми ликуваше, за това, че е дръзнала да не живее в сянката на анонимността. Друг ден отговорът ми предизвикваше злоба, нападки, подигравки, пренебрежение, възмущение. И тогава душата ми беше тъжна, ограбена и разколебана. Каквото и да станеше аз си тръгвах с вдигната глава и с тежка крачка подминавах онези, които само гледат, скатават се, правят се на самаряни, страхливите, подмазвачите и онези, които не знаят как да вдигнат шум.

Все си мислех, че ако реша мога да намеря отговор на всичко.Това, което не знам – ще науча. Това, което знам – ще кажа. А ако трябва да разсъждавам – няма проблем. Докато един ден не попаднах в ситуация, в която трябваше да посоча асоциация на думата любов (романтичната, онази между мъж и жена).

Детето в мен крещеше гръмогласно – любовта е, когато баща ти прегръща майка ти след тежък работен ден и сякаш цялото му тяло снема умората и стреса и той става нов човек, пропит с енергия, щастлив и приятно отпуснат. Любов е, когато майка ти сложи в кафето на баща ти сол, вместо захар, защото бърза и да изглади ризата му. Любов е голямото легло с една завивка.

Любов е, когато една проста среща ти се струва като приключение и всичко, което стане на нея ще бъде смешно и смущаващо докато го разказваш на приятелките си. Любов е, когато нормалното ти строго държание започва да се вдетинява. Любов е, когато видя момиче да ходи с момче – той е по тениска, а тя с яке до коленете. Любов е един джоб и в него две ръце (неговата и нейната). Любов е единично легло с една възглавница и на него двама.

Любов е да не изхвърлиш боклука, а после поне час да слушаш мрънкане. Любов е да те изгонят на дивана, а през нощта отново да се вмъкнеш в леглото. Любов е да измиеш чиниите, защото тя е лакирана. Любов е, когато започнеш по-често да казваш „ние”. Любов е, когато само ти можеш да обиждаш любимия. Любов е леглото за двама, на което вече сте трима.

Любов е, когато мълчанието е пълно с признание, обич, уважение. Любов е, когато сълзите на другия разрушават твоя душевен свят до основи. Любов е, когато объркаш твоите хапчета с нейните. Любов е, когато стоите двамата на пейката. Любов е, когато те е страх от смъртта, но не от твоята. Любов е войнишката снимка на дядо ти в овехтялото портмоне на баба ти. Любов е голямото празно легло, в което са спали баба ти и дядо ти, но вече ги няма.

Любовта е плюшен мечок, кутия шоколадови бонбони, смачкани завивки, луд смях на улицата в полунощ, размазан грим, топлина в студена стая, вино, което пиеш от шишето, мръсни чорапи в ъгъла на стаята, топла зима, екстаз, вълнение, опиянение, катарзис, уважение, навик, мълчание.

Над 68 000 думи в българския език и нито една не мога да посоча като синоним на любовта. Мога само да мисля, но не мога да кажа нищо. Защото то ще е малко, незавършено, подценено, принизено опростено. Любовта е любов!

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *