Автор: Гергана Куртакова

Снимки: Интернет

Искам да живея. Звучи просто, нали? Нали уж всеки живее…Не съвсем. Всеки съществува. Малцина живеят. Искам да съм от малкото. Определени биологични видове обичат да живеят на стадо, да не сменят територията си. Така се чувстват защитени. И нахранени. Уж със себеподобни и приятели. Ами ако не можеш така? Ще оцелееш ли? Можеш ли да се изправиш сам на сцената на живота?

Избягай. Не всичко е на твоята територия. Отвори очите си и виж необятното. Но чакай. Първо отвори сърцето си…Не за всяко начинание ще намериш компания. Голяма работа! Хоризонтът е важен…Ето, облакът срещу теб приема формата на най-голямата ти мечта. Сграбчи го!

Започнеш ли да се обвързваш с рутината, посоката е грешна. Животът е един. Репетиции няма. Втори дубъл също. Сега си на сцената-  играеш главна роля или си част от интериора. Изборът е твой. Паднат ли завесите, идва момент за равносметка. Ще бъдеш ли извикан на бис или отново невидимо ще се скриеш? Живей го този живот, човече!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *