Автор: Любомира Димитрова
Снимки: Интернет

   Аз обичам себе си! А години наред ни се втълпява да не отстояваме себе си, да се нагаждаме към средата    (не става дума просто за адекватна адаптация, а за крайна форма на себеотрицание!!!), да не защитаваме собствените си интереси. Къде отива личността в цялата тази „идилична“ картина?! Риторичен въпрос. Отговорът си го знаете: унифицира се! И това е мъдър ход. Хората, които реагират на принципа „преклонена глава, сабя не я сече“, са лесно манипулируеми.

Егоизмът често е сочен като антипод на алтруизма, но съвременната психология го оспорва, за щастие! Егоизмът е разумно себелюбие, както твърди Хелвеций. Нима всички ние не сме егоисти! Събираме се с любим човек, защото на нас ни е добре с него, защото ни харесва как се чувстваме като нови в момента на почувстваната взаимност.

Разумният егоизъм е двигател както на света около нас, така и на този свят вътре в нас! Духовното израстване е негово проявление.  Когато човек се занимава със собственото си усъвършенстване, той носи положителната промяна в себе си, а с нея заразява и околните. Ето това е разумният егоизъм!

И до днес много хора се опитват да го замаскират, да покажат различна от егоистичната си природа пред социума. Но прикритият егоизъм поражда неврози! И не само! Най-прекият и сигурен път към болестно състояние е да не бъдем себе си. Опитвайки се да бъдем някого другиго, прибирайки се вкъщи и поглеждайки се в огледалото, се сбълскваме с истината за самите себе си. У дома сме на сигурно и защитено. Там можем да бъдем такива, каквито сме.  Но знанието, че утре отново ще сложим маската на  желания от нас образ, може да ни съсипе. Единственият начин е да покажем дори егоизма си. Дори да е неразумен, бихме могли да работим върху това да бъдем разумни егоисти, но в никакъв случай да не отричаме, че го носим в себе си.

Човекът изпитва потребност от логическа кохерентност и афективна хармония. Случва се обаче те често да бъдат нарушени от непредвидени събития. Точно в тези моменти на помощ „се притичва“ емоционалната интелигентост, която носим в себе си (някои я притежават в изобилие, за други тя е непонятна). Мобилизирането на собствения ни ресурс за справяне подпомага възвръщане на изгубената хармония и балансиране на душевния свят.

Егоизмът е във всеки един от нас. Дали е разумно или неразумно негово проявление: ето в това е разликата между хората! Докато любовта към себе си се възпитава! Това започва от семейната среда, тъй като семейството е първата социална група, в която детето се потапя след раждането си. Да учим децата да имат себеуважение е едно от най-важните неща, на които можем да ги научим. Уважайки себе си, те ще уважават и приятелите си, съучениците си, колегите си, авторитетите в живота си. Обичайки себе си, тези деца ще познават любовта като чувство и ще са способни да обичат и друг.

Много близко до мен е схващането на ирландският писател и драматург Оскар Уайлд: „Да обичаш себе си, означава да си влюбен завинаги“. А какво по-хубаво от това да знаеш, че носиш любов, която във всеки един момент да бъдеш готов да споделиш с някого?

Разумният (здравословен) егоизъм е двигателят за промяна в живота ни. Осъзнавайки, че ние сме център на собствения си свят, само по себе си ни подтиква към съзидателни действия, чрез които да го подобрим. По този начин получаваме фокус на собственото си съществуване и знаем, че всичко зависи от нас и желанието ни да се справим, да успеем, да победим. Ако не осъзнаем това, ще продължаваме да блуждаем около външни лица и събития, а собственият ни живот ще е лишен от фокус.

Завършвам с един цитат на Генадий Малкин: „ Егоистът е човек, обичащ себе си повече, отколкото другите егоисти“. Малкин го е обобщил по най-ясния и категоричен начин. И въпреки всичко темата остава отворена. Кой знае? Може би и днес някой някъде там във Вселената придава нов смисъл на понятията „разумен“ и    „ неразумен“ егоизъм!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *