Автор: Сияна Брайтън

„Тази вечер излязохме на вечеря с Надж /приятелка /. От седмици се уговаряме и днес аз имах малко свободно време ( благодарение на моята мама) и се разходихме заедно. След това хапнахме ориз в някакво ново ресторантче на Пикадили /Сияна живее в Лондон/.
Да си кажа честно, хич не ми бе до разходки, след дългия и уморителен ден, но Мадж каза, че има нужда от глътка въздух преди да седнем някъде. Като казвам поразходим, тази нейна „глътка въздух“ продължи час и половина ходене от Лондон Сити до Пикадили, където най-после се добрахме до прословутия и уникален оризов бар.

Седнахме, Надж поръча и в мига, в който сервитьора остави яденето пред мен, аз с един, но ловък замах, нападнах ароматното съдържание. С пълна уста и подути от ходене глезени, погледнах към моята приятелка и това, което видях ме накара да се почувствам доста неловко и сконфузено. Тя бе застанала в спокойна поза, затворила очи, а устните й леко се преместваха. Веднага разбрах, че се моли. После тя отвори очи и докато взимаше приборите си, ме погледна и ми каза: “ Какво, вие не се ли молите преди храна?“ Отвърнах й, че се молим, но в къщи. А тя ме попита: “ Защо в къщи?“, отвърнах, че това е нещо като ритуал за семейството ми и не знам защо, но рядко го правя навън. Тогава, Надж ми дръпна една от онези дълги нейни проповеди, който обожавам и често не мога да забравя с месеци.

И така, с присъщото й, понякога дори дразнещо спокойствие, тя започна да опитва от храната си и докато го правеше ми говореше за „благодарността“. Каза ми така: ”Благодарността е ключът към затворените врата. Тя е цената, която ние плащаме в духовния свят. И физическият и духовният свят същестествуват ( безспорно). И в единия има правила и другия също. Не можеш да живееш във физическия свят без да се храниш, а затова трябва да работиш, да спечелиш пари и да си платиш храната, дрехите, колата и т.н. Същото е и с духовния свят. Тук, по същия начин се плаща за всяка троха духовна храна, ниво, както и нова врата, която те пропуска. Само че, тук няма стражари, диспечери или полиция, които да следят за реда и спазването на правилата. Тук, правилата са във всички и всичко. В духовния свят, никой не може да вземе нещо, за което не е благодарил. Благодарността е силата, цената, ключа, който задвижва към теб желаното .
Например – ти можеш да седнеш в този модерен ресторант, да си поръчаш този прекрасен ориз, но ако ти не му благодариш, ако твоята благодарност не стигне до него, то всички полезни вещества, които подсъзнателно очакваш да получиш, ще останат недостъпни за теб и тогава полезността от този, иначе уникален ориз, ще бъде равна на полезността от сдъвкването на обикновена салфетка.
Благодарността освобождава енергията към теб, прави пътя й възможен и достигането й до желаното от теб място, зависи само от силата и искреността, вярата на чувствата и желанията ти”. После пое дъх и добави: „Зная, че обичаш и се молиш на Бог, просто искам да насоча вниманието ти в това малко оризово зрънце, което също носи божията любов в себе си, и което с радост ще ти я отдаде на теб, стига да умееш да си я поискаш и да благодариш”.
През целия път към вкъщи си мислих колко права е Надж. Понякога, даже доста често, търсим ключа към така бленуваното ни щастие, сред кориците на дебели книги, сложни математически уравнения, мъчителни спомени от отминали времена и истории, а се оказва, че той е съвсем прост! Малък, колкото едно оризово зрънце и едно съвсем обикновено, но искрено и чуто: “ Благодаря“!”

Сияна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *