Автор: Алекс Янакиева

Снимки: Интернет

Полунощ е време за обичане.

Време за мечтаене и време за отричане.

Полунощ  е време за душата.

Времето на красотата в тъмнината.

Познавате ли някой, който обича да флиртува с нощта? Да се тормози, да се оставя тя да го изцежда до последната капка енергия. Дотогава, докато физиологията не го предаде и не се отпусне в примката на съня? Вероятно точно ти си такъв или все някога си бил. Полунощ е време за мисли и дори да не искаш да мислиш, започваш да мислиш за мисълта и това те води до порочния кръг на безсънната полуда.

Процесът на мислене е като въздуха, който винаги е в движение. Може да е лек, спокоен бриз или опустошаващо цунами. Зависи дали е насочен към това да гали самочувствието  и желанието ти да си щастлив и или иска да те накаже, да те обърка, да те побърка. Мисля, следователно съществувам, следователно ме боли и следователно страдам. Страдам, защото мисля и съм критична. Да съм критична ме прави цинична. Ставам добра, а те не са! И какъв е смисъла в това? И подобни въпроси до 2 часа през нощта!

Това е времето, в което казваш край на мазохистичните си наклонности и се отдаваш сладко в страданието на безсънието. Често лекът е в музиката, която събужда волността на душата. Острата критичност капитулира пред гладкото перо на романтиката ѝ. И когато всичко е така тъмно, тихо и пусто, ти можеш да си създадеш малък оазис, където да пишеш своя сюжет. Деня носи своите предизвикателства, но нощта е твоя и мисълта я управлява. Тя е скитница и пътница! Може да отиде навсякъде, но е зависима от човешката си природа, от чувствата, емоциите и това, че е привързана. Няма да обиколи света, а ще предпочете мислено да прекара нощта с теб. Вместо да посрещне изгрева в Япония, тя ще го прекара в сивата ти стая. Вместо да изпрати залеза на някой остров, тя ще го направи на гарата с теб. Звездите  ще са най-красиви, погледнати от родния ѝ дом. И накрая вероятно ще прегърне, някой, който вече не е тук.

Мисълта в полунощ е сладко-горчива измислена реалност. Можеш да отидеш във всяка точка на света, а ти най-често избираш до болка познатите. По-смел си от обикновено, по-открит и по-честен. Тогава можеш да си позволиш да обичаш без бариери. Казваш какво чувстваш и чувстваш с цялата интензивност на това, на което си способен. Тялото ти има нужда от сън, а душата от мечти. Щастие в страданието и страдание като цена на щастието.

Полунощ е и не заспиваш.

Мислено все някъде отиваш.

Улицата е тъмна, хората наброяват – николко.

За кого мислиш, когато не мислиш за никого?

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *