Автор: Алекс Янакиева

Снимки: Интернет

Аз съм Иван, на 18 години от един средно голям град. По-важното, което трябва да знаете за мен е, че живея в малък, но изпълнен с любов апартамент с родителите си и не вярвам в скуката и злото. Не ме разбирайте погрешно, аз знам, че съществуват, но отказвам да ги пусна в моя свят.

Събота е, мама е на работа и виждам, че си е забравила обяда си вкъщи. Вместо да лежа цял ден на дивана и да играя видео игри, реших, че е по-добре да се разходя и да ѝ го занеса. Взех си колелото и хукнах навън. По пътя то се развали и се наложи да го бутам. Не, не се ядосах, защото, ако не беше станало така нямаше да намеря онези 2лв., блещукащи на тротоара. Прибрах ги в джоба си и реших да купя цвете на мама, за да я изненадам. Ей така, без повод.

Лошото е, че е средата на лятото и жегата направо ме убива, затова ще се наложи да си купя една бутилка вода. Останаха ми лев и петдесет. Седнах на една пейка да си почина до човек, който ми сподели, че живее на нея, но няма нищо против да постоя. Дадох му единия сандвич. Продължих да вървя по пътя си и изведнъж ме спря един мъж, който ми предложи помощта си за колелото и след 10-тина минути то беше отново в готовност за каране.

Докато карах по нажежения асфалт чух отнякъде приятно свирене на цигулка, а за фон ангелски глас. Започнах да карам по посока на звука и видях момиче и момче, улични музиканти, той свиреше, а тя пееше. Хората не ги забелязваха, защото беше жега и не можеха да си позволят да се спрат. А за мен беше минута на щастие и презареждане. Толкова бях възхитен, че нямаше как да не оставя нещо в кутията, в която събираха пари. Останах само с петдесет стотинки.

Почти бях стигнал до работното място на майка ми, когато пред мен една възрастна жена, продаваща цветя, колабира. Моментално спрях  и я напръсках с останалата вода от бутилката ми, след което тя бързо се събуди и не спря да ми благодари. Напористо буташе едно красиво цвете в ръцете ми, в знак на благодарност, и отказваше да ѝ дам единствените петдесет стотинки, които имам. Взех го и продължих.

Оказа се, че съм подранил и трябваше да изчакам обедната почивка на мама в близкото кафене. Влязох и чух как момичето, което сервира говори по телефона с майка си, след което дойде да ме обслужи, леко разстроена. Попитах я дали мога да помогна с нещо, а тя ми сподели тихо, че живее сама отскоро в града и ѝ е мъчно за семейството. Оказа се, че днес е рожденият ѝ ден и вероятно няма да получи никакъв подарък. Поръчах си един чай, защото само за него ми стигаха парите. Изпих го за отрицателно време, след което написах малко стихче на салфетката и оставих цветето върху нея. Бързо си тръгнах и се скрих зад ъгъла, за да видя дали ще се зарадва. Отсервирайки тя забеляза моя подарък и се усмихна толкова ослепително, че прекарах цяла вечност, гледайки я. Поне така ми се стори.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *