Щастието е като къща – градиш го тухла по тухла. Започваш от нищо, докато не стигнеш до покрива. Понякога основите се разклащат, стените падат и а-ха ще рухне. Тогава се захващаш още по-здраво, за да я направиш стабилна и устойчива. Около теб се навъртат разни зяпачи и сеирджии. Всеки се прави на майстор и ти дава акъл как да я направиш.
Някои ще изгониш, други ще послушаш, трети може да поканиш да влязат вътре… за кратко или за по-дълго. Ти ще си решиш. Понякога ще ти писне, ще се измориш и ще ѝ теглиш една. Но рано или късно пак ще се върнеш, защото това си е твоята къща, твоето щастие. Не можеш да се откажеш. Писано ти е да си я построиш.
Дори когато я завършиш и я обзаведеш по свой вкус, работата по нея няма да спре. Нещо ще се счупи и ще трябва да го поправиш. Ще се измърси и ще трябва да я почистиш. Ще влязат лоши хора и ще трябва да проветриш. Ще влязат добри хора и ще трябва да се научиш да живееш с тях. И така цял живот.
Щастието не се търси – то се създава. Формираш си отношение и светоусещане. Учиш се да го откриваш първо в себе си и после в другите. Да го създаваш там, където мислиш си, че не съществува. Да палиш искрата, когато е тъмно, и сам да поддържаш огъня, въпреки вятъра. Да го съграждаш отново, когато основите падат, а стените се рушат. Да го строиш тухла по тухла. Цял живот.
Сигурно затова има приложение за цикъл, но никога няма да има за щастие. Цикълът все някога идва.
Щастието обаче никога не идва от само себе си. Номерът е да си го създадеш сам.

Текст: Рая Синева

Снимка: Интернет

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *