Автор: Гергана Дюлгерова

Снимки: Интернет

От самото начало на бременността си имах едно огромно притеснение и то беше да не стана от онези „перфектни“ майки, които са излъскали къщата до блясък, но са забравили къде се намира гребенът. Харесвах работата си, харесвах живота си, но беше време за най-важната крачка в живота на една жена- да стане майка.

Колкото и да не ми понасяше бременността се стараех да изглеждам добре (не знам колко ми се получаваше) и никога не си позволих да изглеждам като току що върнала се от бойното поле. Много майки ме убеждаваха, че след няколко месеца изобщо няма да ми пука как изглеждам и ще мисля само за бебешко ако. Е, не се оказаха прави. Едва съвзела се от раждането веднага разпоредих на мъжа си да ми донесе козметиката и дрехи за изписването на бебето. Можех ли да си позволя след години Георги да се възмути как е изглеждала майка му!?

Изминаха няколко месеца, но така и не станах от онези „перфектни“ майки, които са абсолютно аутруистки и правят всеки ден саможертви (които никой не иска от тях) в името на каузата. Все още се грижа за себе си, спортувам, чета, пътувам…Не обичам да говоря 24/7 как моето бебе е най-уникално, как да си майка е най-великото нещо на света (безспорно е така). Обикновено майките, които по цял ден обясняват това не правят нищо друго. Те са заети с това да се бият в гърдите как всичко им е простено, защото видиш ли, отказали се от всичко в името на отрочето. Отказах да съм перфектна. Аз съм просто една нормална майка, която иска да се развива, да има интереси и да бъде пламък. Пламък, който да освети пътя на детето й. Пътеводна светлина на един малък човек, който трябва да познава красивото и борбата. Едно дете не може да стане личност, ако живее с майка, отказала от личността си. Е, не съм перфектна, но съм личност! Синът ми е усмихнат- на правилния път съм…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *