Автор: Радослав Стоянов
Снимка: Интернет
Цените нагоре. Главите надолу.
Скъпо ли ви е сиренето? Скъпо ли ви е хлябът? Скъпо ли ви е горивото? Скъпо ли ви е да заведете детето си на море за няколко дни?
Спокойно.
Кажете си, че всичко е наред. Кажете си, че не виждате цените. Кажете си, че това е напредък. Кажете си, че проблем няма.
Важното е да мълчите.
Днес кафето е по-скъпо. Утре сметките са по-високи. След месец заплатата стига за по-малко. След година ще се чудите къде изчезват парите.
Но не задавайте въпроси.
Кимайте с глава. Повтаряйте как всичко е за добро. Повтаряйте как така правят в Европа. Повтаряйте как няма от какво да се притеснявате.
Ако някой каже, че животът става по-труден, обяснете му колко е изостанал. Ако някой се тревожи за семейния бюджет, наречете го паникьор. Ако някой поиска отговори, кажете му да не разваля настроението.
Нали така е по-лесно?
Не е важно дали можеш да си позволиш повече. Важно е да те убедят, че трябва да си доволен и с по-малко.
Не е важно как живееш. Важно е как изглежда на хартия.
Цените нагоре. Главите надолу.
Тогава продължавайте да мълчите.
Защото най-скъпото никога не е хлябът, токът или горивото.
Най-скъпо излиза мълчанието.