Автор: Радослав Стоянов I
Замисляли ли сме се какво послание предаваме на децата, когато им повтаряме някои от старите български поговорки?
Някои от тях носят житейски опит. Други възпитават търпение и разум. Но има и такива, които, ако ги дадем на детето като правила за живот, могат да го научат да мълчи, да се съобразява с по силния и да не задава неудобни въпроси.
„Наклонена глава сабя не я сече.“
Тази поговорка учи, че покорството предпазва от наказание. Детето лесно може да разбере: когато срещнеш по силен човек, наведи глава и мълчи.
Аз бих казал:
„Изправената глава не се страхува от истината.“
Да бъдеш смел не означава да търсиш конфликт. Означава да имаш смелостта да кажеш истината, когато тя не е удобна.
„Да би мирно седяло, не би чудо видяло.“
Тук посланието е, че човек си навлича неприятности, когато се намесва, действа или задава въпроси.
Аз бих казал:
„Който смело пита и търси, нови пътища открива.“
Децата трябва да питат. Любопитството не е недостатък. Въпросът „Защо?“ често е началото на знанието.
„Мълчанието е злато.“
Да замълчиш в правилния момент е разум. Но мълчанието пред неправдата вече има друга цена.
Аз бих казал:
„Мълчи, когато думите нараняват, но говори, когато истината защитава.“
Детето трябва да различава грубостта от смелостта. Да кажеш истината не означава да обидиш някого.
„Всяка жаба да си знае гьола.“
Тази поговорка казва на човека да знае мястото си. Ако я повтаряме без обяснение, детето лесно разбира: не се издигай, не се намесвай, не излизай извън определеното ти място.
Аз бих казал:
„Всеки има право да намери своето място.“
Не трябва да казваме на детето колко високо има право да мечтае.
„Кроткото агне две майки суче.“
Тук кротостта се представя като начин да получиш повече.
Аз бих казал:
„Доброто сърце печели уважение, а смелият характер защитава правдата.“
Детето трябва да бъде добро, но не безгласно.
„Който много знае, много пати.“
Тази поговорка лесно превръща знанието в опасност. Тя може да внуши: не задавай много въпроси, защото ще си навлечеш неприятности.
Аз бих казал:
„Който много знае, много разбира и трудно бива подведен.“
Знанието не трябва да плаши детето. То трябва да му дава увереност.
„Трай, бабо, за хубост.“
Тук търпението се превръща в добродетел дори когато човек търпи нещо неприятно.
Аз бих казал:
„Търпи, когато има смисъл, но не търпи неправдата.“
Децата трябва да разберат, че търпението не означава да приемаш всичко.
„Всяко чудо за три дни.“
Тази поговорка учи да чакаме всичко да отмине. Понякога това е вярно. Но понякога проблемът не изчезва сам.
Аз бих казал:
„Проблемът не се решава с чакане, а с действие.“
„Страх лозе пази.“
Страхът тук е представен като средство за предпазване. Той действително може да ни спре от необмислена постъпка. Но ако стане постоянен водач, човек започва да избягва всяко предизвикателство.
Аз бих казал:
„Разумът пази лозето, а смелостта го развива.“
Детето трябва да се научи да разпознава опасността, без да се страхува от самия живот.
„Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.“
Тук страхът от трудностите води до отказ.
Аз бих казал:
„Който вижда опасността и въпреки нея върви разумно напред, стига по далеч.“
„Малка муха голям бой прави.“
Тази поговорка често се употребява за човек, който създава неприятности от дреболия.
Аз бих казал:
„Малък човек също има голям глас, когато защитава правдата.“
Защото детето трябва да знае, че възрастта и размерът не определят стойността на мнението му.
„Който мълчи, се съгласява.“
Тук вече виждаме опасността съвсем ясно. Мълчанието лесно се приема като съгласие.
Аз бих казал:
„Който има мнение, има право да го изкаже с уважение.“
Не всяко мълчание означава съгласие. Но всяко дете трябва да знае, че има право на глас.
Не казвам да изхвърлим старите поговорки. Те са част от историята и езика ни.
Но когато ги преподаваме на децата, трябва да ги питаме:
„Какво е искал да каже човекът преди сто или двеста години?“
И после:
„А ти съгласен ли си с това днес?“
Там започва истинското образование.
Детето не трябва да научава само поговорката. То трябва да научи и да мисли критично за нея.
Защото не искаме да отгледаме поколение, което знае как да навежда глава.
Искаме поколение, което знае кога да я наведе от уважение и кога да я изправи в защита на истината.
Доброто възпитание не означава сляпо послушание.
То означава характер.
Смелост. Отговорност.
И собствен глас.