Home » ЦВЕТОВЕТЕ НА ЖИВОТА » ИНТЕРВЮТА » За любовта към конете и вълнуващото преживяване на планинския конен туризъм – едно интервю с Борис Арнаудов

За любовта към конете и вълнуващото преживяване на планинския конен туризъм – едно интервю с Борис Арнаудов

13012604_867606060050007_5598519740301855729_n

Представям на вашето внимание – Борис Арнаудов – Един от първите хора в България, който се осмелява да се занимава с планински конен туризъм. Казвам “осмелява”, защото човек наистина трябва да има огромно сърце за едно такова начинание. Неуморните му обиколки из страната са му дали огромен опит в тази сфера и наскоро той  го сподели в Книга, наречена “Планински конен туризъм в България”

18698001_1388391914576345_6093755559898339043_n

Защо реши да напишеш книга за планинския конски туризъм?

Все някой трябваше да е първи! Много  хора започнаха да развиват този вид туризъм, за което имат моите адмирации. Аз пък съм един от първите в България занимаващ се с планински конен туризъм и за това реших, че ще е добре да има написано някъде черно на бяло, кратко и ясно как се развива тази дейност. И така ми се роди идеята за тази книга.

С какво той е по-различен от този при други планински местности?

Просто разликата е като между полето и планината. Всеки релеф си е със своята специфика. Полската езда е по един начин, планинската – по друг. Пък и конете, използвани за планински туризъм са коренно различни от тези за полска езда. В планината не могат да се използват породисти, спортни коне, тъй като те са по- крехки и започват да боледуват, а и шанса да си счупят крак е огромен.

Кое е най-важното, за което трябва да сме информирани, ако решим да се впуснем в подобно приключение?

Като информация, която туриста трябва да има е: Маршрутът, по който ще се извърши прехода с неговите дестинации; Метеорологичната обстановка за периода на прехода; Колко човека ще участват; Колко водачи ще има(това зависи от броя на туристите) и дали те са достатъчно компетентни; С какво и дали ще се транспортира багажа на ездачите(ако прехода е повече от един ден);Часовете за тръгване и пристигане.

Ако един човек никога не е яздил, трябва ли да мине през предварителна подготовка преди да тръгне на такъв поход?

Това е, подчертавам – задължително. Човек трябва да е минал поне десет урока при квалифициран треньор и чак тогава, след преценка на водача може да извърши такъв поход. Но това е залегнало в моя проект: „Конен туризъм и езда във Витоша и Родопите“, Така че който се интересува може да го погледне.

Ти откога яздиш и как се зароди любовта ти към конете?

13319771_1794673830766404_5080139344071120564_n13406737_1794673977433056_8347528828188848194_n15268065_1876436229256830_3401980481304615279_n13413514_1794673907433063_4040775524531750717_n

Аз яздя от далечната 1978 година. Бях в пети клас и трябваше нещо да тренирам. След многото гледания на уестърни (като малък съм живял в чужбина) исках конен спорт. Родителите ми не искаха и да чуят, но сле д дълги „войни“ аз надделях.  От този момент до ден днешен не мога да си помисля, че няма да работя с коне!

Кое е най-важното, което трябва да знаем, контактувайки с конете?

Първо не трябва да ни е страх от конете. После поведението на човека към коня трябва да е много внимателно, тъй като коня е плашливо животно и има уникално чувство за самосъхранение. Другото, което трябва да се знае е, че човек трябва да е строг към коня, но в никакъв случай-груб.

Разкажи ми кое е най-вълнуващото ти преживяване с това уникално животно?

Всеки момент, в който съм с конете е вълнуващ. Няма отделни такива, повярвай, че винаги все нещо интересно се случва и примерите са толкова много, че ако ти разказвам може да осъмнем.

12920447_1764122230488231_4205675272545811292_n 12802755_1747103078856813_3837086903633438316_n 1237650_1386776028222855_2041491886_n 18257_1794673760766411_5291395054465499383_n (1)

Ако решим да отидем на конен туризъм в планината, как трябва да сме облечени, обути, трябва ли са имаме шапки, ръкавици…някакви специални принадлежности?

Добър въпрос. Виж, понеже планината крие своите рискове и опастности аз винаги предупреждавам ездачите да са облечени с: Дълги панталони(кожени, джинси, дебел анцунг и др.), в никакъв случай да не са с къс ръкав на горната дреха, да имат под ръка дебела горна дрена и яке. В планината времето се променя за секунди, както в температурно отношение, така и в това от слънчево изведнъж да завали. Задължително трябва да са обути не с маратонки, кецове или гуменки, а с ботуши или с високи обувки тип-кубинки. Но аз винаги инструктирам туристите за това.

Какви са опасностите, на които можем да се натъкнем и за какво трябва да сме готови?

Вече казах – планината крие своите рискове и опасности, както метеорологични, така и от страна на флората и фуната. Жеги, дъждове, студ, змии, трънливи храсти, наземни корени на дървета, стръмнини, хлъзгави терени идр. Затова човек трябва да е много подготвен. Искам да отбележа, че при по-дълги преходи на туристите трябва да им бъде направена планинска застраховка. Освен това планинска контролно – спасителна служба по региона да бъде уведомена за маршрута.

Скъпо удоволствие ли е планинският конски туризъм?

Не ме настъпвай по тази тема, защото ми е болна! Само ще ти дам един пример: Правейки преход с едни чужденци, те ме питаха: „Защо тук в България ездата е толкова евтина? При нас за тези пари няма да те пуснат и снимка да си направиш с коня“. Нямам коментар.

 

About Вихра Петрова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*