Home » ЦВЕТОВЕТЕ НА ЖИВОТА » ИНТЕРВЮТА » Шарени камъчета

Шарени камъчета

17857263_1617885758221879_264641009_n

Интервю на Даниел Меразчиев

Шарени камъчета

 Рада Капралова е член на Клуба на дейците на културата „Нов живец“ – Атина, член на Съюза за наука, литература и изкуство към ЮНЕСКО – Атина, участвала е в множество художествени изложби под егидата на ЮНЕСКО, има зад гърба си четири стихосбирки. Днес обаче ще представим Рада в друга светлина, с една по-малко позната част от творчеството й – рисуваните камъчета.

17857374_1617885701555218_1014207037_n

– Рада, защо те заплени идеята да рисуваш върху камъчета?

– Живея и работя в Пирея, Гърция. През една от кратките си разходки през обедната почивка на една витрина зърнах рисувани овални морски камъни. Останах като закована, не можех да откъсна очи, забравих да дишам… Привлякоха ме толкова силно, че се залюлях и без малко да счупя витрината с глава. Когато това изживяване се повтори – разбрах! Влязох в първия мазазин за художествени материали, купих си четки и акрилни бои и отидох на каменобер. Вече знаех със сърцето си – ще рисувам! Ще обагрям белите морски камъчета с цветовете на душата!

17888820_1617885761555212_1121028556_n

 – Картините ти са на разнородна тематика – от рибки и калинки до възрожденски къщи, имаш дори камъчета с индиански мотиви, повлияни от древните Инки. Как постигаш това разнообразие в идеите?

– Изразявам вътрешния си свят. Гърците обичат да казват: “Една картина – хиляда думи.” Не бих го разбрала, ако не бях попаднала в чужда страна. Когато думите на слабо познатия език не достигаха, за да изразя себе си, на помощ идваха багрите и формите. Така външните ограничения, породени от условията на труд, начин на живот, речников запас и т.н., доведоха до вътрешно разширение. Започнах да търся нови изразни средства. Рисуването ми дава много радост и светла енергия… Камъчетата имат душа и много често сами подсказват бъдещата рисунка, а тя най-често е плод на носталгията по родната природа…

17888719_1617885711555217_61605349_n 17888233_1617885738221881_716054261_n

– Озаглавих статията за теб „Шарени камъчета“ и веднага си направих асоциация с търкалящи се камъни. Търкалят ли се твоите рисувани камъни и накъде?

– Да, търкалят се и набират все по-голяма инерция! Какво прави някой, когато види търкалящ се камък да идва насреща му? Скача встрани от пътя му. Така постъпиха вече Скуката и Рутината, Обезверяването и Черногледството… Разбраха, че моите рисувани камъчета, както и стиховете ми са опасни за тяхното здраве!

17857496_1617885708221884_1829463592_n

– Рада, с теб се познаваме задочно от фейсбук-групата на литературен клуб Многоточие. Доколкото си ме опознала, какво камъче би ми подарила и защо?  

– Е, ти изпревари моят въпрос към теб – какъв камък би поискал да ти нарисувам? Тъй като във всеки човек живее по една стихия, ще приема предизвикателството да отгатна коя е твоята и да я нарисувам върху камък.

– А ако трябва да нарисуваш България на едно единствено камъче?

– Точно сега работя над подобна картина за изложба под егидата на ЮНЕСКО. Нарича се „Симбиоза“ и изобразява едно късче от България, а именно българската диаспора в Гърция. Всъщност ще пресъздам на платното идея, която вече нарисувах върху камъче. Слънчеви лъчи в синьо и бяло (цветовете на гръцкото знаме), които пречупват светлината по стеблото на дърво в бяло, зелено и червено.

17841858_1617885764888545_1447706429_n17888202_1617885704888551_1396751820_n

– Разкажи ни за дейността на КДК „Нов живец“ в Атина.

– Започнахме преди три години като неформална група на българи поети, писатели, художници, приложници и поддръжници на българската литература и изкуство в Атина. Искахме да създадем общност, едно малко духовно пространство за изява, споделяне и обмен на творчески идеи не само помежду си, но и за общуване с други творци в мултикултурна среда. Станахме притегателен център за българите в гръцката столица с нашата специфична особеност – храна за душата. Всичко това – без подкрепа с помещение или финанси от страна на българската държава. Сами със собствени средства. Отначало този творчески кръг се оформи около в. “България днес”, издаван в Атина от Николина Кадийска. Следващите стъпки на ентусиастите-доброволци са начело с талантливата писателка и художничка Йорданка Андреева, а сега председателството пое актьорът Пламен Симеонов. Постепенно набрахме опит и кураж и продължихме да развиваме дейностите си самостоятелно и на все по-широк фронт. Ежегодни литературни общобългарски конкурси, представяния на книги и творби на изкуството, участия в живописни изложби под егидата на ЮНЕСКО, благотворителни кампании “Бяла лястовица”, организиране на тържествено отбелязване на български празници с цел съхраняване на българския дух в чужбина… Това са само щрихи от пъстрата палитра на това, което правим.

17841568_1617885754888546_1532110243_n

– Има ли нещо, което би подпомогнало дейността ви?

– „Нов живец“ се превърна в значим фактор на обществения живот на българската диаспора в Гърция и спечели подкрепата на Българското посолство в лицето на аташето за култура Пантелей Спасов. Наши партньори станаха Гръцко-българско сдружение за култура “Паисий Хилендарски”, на което нашият клуб е колективен член, и Църковното настоятелство при Българския православен храм в Атина “Св. преп. Иван Рилски Чудотворец”. Имаме много идеи, но за да разтворим напълно криле ни е нужна стряха, която да превърнем в Дом на българската култура в Атина. Защо все още българите тук нямат такъв дом, за мен е непонятно, след като всички други диаспори имат.

– Сигурен съм, че с подкрепата на посолството и гласността, която даваме, съвсем скоро ще се сдобиете с помещение. Благодаря за отзивчивостта, Рада! Желая на теб и КДК „Нов живец“ още много творчески успехи.

17842223_1617885734888548_1024785055_n17857844_1617885751555213_1317465949_n

About Вихра Петрова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*