Home » ЦВЕТОВЕТЕ НА ЖИВОТА » ВИЖ КОЙ ГОВОРИ » Говори Лили:Светът зад залостените порти, не е твоят свят.

Говори Лили:Светът зад залостените порти, не е твоят свят.

Old-Time-Clock-Wallpaper-Image
Автор: Лилия Христова

Снимка: Интернет

Навън е тихо и тъмно. И страшно почти като в сънищата ти, когато си бил дете. За поредна нощ залостваш вратите, водещи към дома ти и към теб. Двойно превъртане на ключа, изщракване – врата след врата. И това е единствената мелодия, с която си се научил да заспиваш вечер.
Научил си ръцете си да изоставят чувствата, да изоставят теб навън пред портата или на двора, чакайки решение, което отлагаш ден след ден. Събираш купчини от горчилката, която ти е стоварил животът и некадърно се опитваш да се отървеш от нея. Всяка вечер оставяш пред входа проблемите, с които е осеян пътят. Захвърляш и емоциите, които те вбесяват. Обсебен си и твърде педантичен по отношение на чувствата. Палиш огньове, опитвайки се да се отървеш от това, което няма свойството да гори. Не допускаш да се промъкват в съня ти, под завивките ти, нито в дома ти. Но те са там. Мисълта ти ги избягва трудно, дори да се опитваш да ги изхвърлиш от сърцето си. Ако си мислиш, че успяваш – не го правиш. Не помръдваш нито крачка. Заключваш вратите една след друга, но обвързваш и себе си с катинари, които не ти позволяват да вървиш напред, нито назад. Животът ти преминава, стоейки на едно място, бягайки без бяг от онова, с което те е натоварила съдбата.
Всичко навън е толкова непредсказуемо. Светът зад залостените порти, не е твоят свят. Отключвайки вратите сутрин, онова, което си оставил зад тях през нощта е там и те очаква. Премръзнало до кости, но те чака. И ти трябва да научиш ръцете си да докосват, макар да знаеш, че ще последва болка. Ти трябва да научиш себе си на решителност. И да разбереш, че понякога се налага да прегърнеш живота, въпреки цялата му бодлива обвивка.

About Вихра Петрова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*